Евала на момчетата, които сами решават да предприемат тая стъпка.

При мен не беше така.
Дълга връзка, никога не отваряна дума за брак сериозно, само с подпитвания от страна на някой и друг роднина.
И времето си минаваше, годинките си растяха и нито аз, нито той се замисляхме сериозно.

Докато в един момент на мен не ми писна. И директно поставих въпроса - виждаш ли бъдеще заедно или не? И той ми каза, че не вижда. Казах му довиждане и казах на всички, че всичко е свършило между нас. И не знам защо бях убедена, че е така. Раздялата трая точно 4 дни.

Просто на някои (или повечето) от мъжете, докато не им се покаже какво губят едва ли ще се сетят да предприемат сами нещо по-сериозно.
Какво им е на тях - имат си приятелка, спокойни са си.

А детеротнада природа на жената почва да се обажда малко или повече!

Така че моят съвет е да не се чака много много той да се сети.
Но без да насилвате нещата, просто в един момент предполагам ще го усетите така, както и аз го усетих.

Стискам палци да станат по-куражлии мъжете.