На мен пък ми е някакси спецално, когато хората правят нещо, което не е характерно за тях на сватбения си ден.

Така едни мой приятел изненада безкрайно всички със своите сватбени обещания. Обикновено в католическата църква (всички участници в тази история са българи в България) булката "обещава" (по памет, че не го знам наизуст ) "Взимам теб, хххх, да те обичам и почитам в здраве и болест, в радост и болка, в щастие и в нещастие, докато смъртта ни раздели.", а младоженецът казва "С този пръстен се обричам на тебе, хххх, в името на Отца и Сина и на Светия дух, Амин!".

Младежът обаче си написал свои си обещания и се уговорил тайно със свещеника, да си ги казва. Така се вълнуваше, че идва неговия ред, почва той да си бърка в джоба под редингота и как не падна само по стълбите от олтара. Вади оттам какво ........ кърпичка - бърше си лицето, обръща се и взима изпод цветята отстрани една папка, по-скоро рамка, в която има нещо написано. И се оказа, че това е обещанието (което сега им виси в спалнята над нейния шкаф) - неговото към нея. Беше дълго, вълнуващо и романтично. И това един много емоционален и страшно притеснителен човек. Всички бяха като гръмнати. А булката по едно време му взе кърпичката, защото трябваше да си избърше сълзите. После като го питаха защо го е направил, отговорът беше "за да бъде специабно и за да знае, че за нея бих направил и най-невероятните неща".

Права си, че си зависи от хората. На мен тази сватба ми е страхотен спомен.

[image]http://community.webshots.com/photo/80808426/80861956GwMepO[/image]