Абсолютно съм солидарна с мнението ти. Ние живеехме на семейни начала, имахме общо имущество и в един момент като естествено развитие на нашата връзка се яви моята бременност. И колкото и да и е странно на авторката на темата - мъжът ми беше този който настояваше да сключим брак. Аз лично бях доста скептична по отношение на официалният брак. Израснала съм в семейство на разведени родители, всичките роднини около мен са разведени и да си призная не вярвах в брака. Имах чувството за предопределеност някаква, тегоба дори...
Но след дълги колебания все пак реших, че няма смисъл да робувам на измислени предопределености и че ако това ще достави удоволствие на мъжа с който съм избрала да живея така или иначе и на когото да родя деца - защо да не го направя? В края на краищата се освободих от предразсъдъците които ми тежаха и сега съм щастлива, че направих този избор. И съм му благодарна на него,че ми помогна да се освободя и да повярвам в една идея в която хората вярват от векове.

Наистина смятам, че е много демоде и признак на изостаналост все още да се възприема, че хората се женят защото жената е надула корема. Живеем в 21 век, в условията на едно сравнително разкрепостено общество, където се е наложила практиката, дори е модерно, свободното съжителство. Така, че довода за бременността като опит да се "върже" един мъж е някакси вече смешен.
Съвременната млада жена е освободена, образована, често с добра кариера и переспективи за бъдещето си. Твърде примитивно е тя да продължава да се възприема като придатък на мъжа, като негодно да оцелее житейски само същество, което само се чуди кого до омотае в мрежите си и един от приомите за това е бременността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите