Аз, като привърженик на големите светби, мога да ти кажа според мен защо са по-хубави. Е, разбира се, на първо масто, защото са страшно весели - поне тези, на които аз съм била!

Но може би донякъде зависи и от нагласата, която човек по принцип има към сватбите и купоните. Аз, например, съм голяма купонджийка - имам много приятели и на рождените си дни винаги съм в потрес, че не мога да поканя всички, които бих искала. Едва успявам да се побера в лимита си от 10-15 гости . А като се има предвид, че сватбата все пак е доста по-значимо събитие, ето как от само себе си се налага "скромната" цифра от около 40 гости. Като прибавим към тях и хората от страна на мъжа - ето ти я голямата сватба!

Има и още един важен според мен аргумент в подкрепа "за" - по презумпция сватбата е събитието, което ознаменува това, че двама души са се намерили, обикнали са се и са решили да продължат живота си заедно /поне в тази посока са словата по време на церемониите в съвета и църквата/ Ето защо подобно нещо според мен трябва да се отпразнува подобаващо - така, както не всеки ден празнуваш. Както и не всеки ден се жениш!

Що се отнася до желанието на родителите - при мен това въобще не може да бъде аргумент "за" или "против". Дали те искат или не искат голяма сватба, как те си я предстват - въобще няма и да ги питам. Е, заедно с майка ми ще си избера роклята, но тя ще дойде по-скоро, за да ми помогне, ако евентуално се колебая между два или три модела, а не - за да ми каже каква да бъде...


Може и да ти се видят глупави аргументите ми...Но, честно да ти кажа, когато първият път се жених, направих по-скромничка сватба - бяхме студенти и ми се виждаше смешно да вдигаме големи "дандании", както ти се изрази. Дори не бях с дълга рокля...После съжалавах! И, колкото и идиотски да ти звучи, едно от първите неща, които си помислих, когато се розведох, беше : "Ха, тъкмо сега ще мога пак да се оженя и да го направя както трябва!"

Сега, понеже вече съм "голямо момиче", ми се струва, че ми подобава и голяма сватба ...