|
|
| Тема |
 Геройски Подвик- Гордей се с мене Bona Sera |
|
| Автор | Пeпo Пpъднятa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.08.04 03:16 |
|
|
|
Здравей браточка. Зная че отдавна не съм наминавал насам но бях на специална мисия в Англия. След успешното ми минирване на Казанлък (за което за жалост никой нищо не каза) отцъствх защото бях на гости на приятели в Англия. Те горките по цял ден на работа и аз какво да правя. На компютъра им прочетох за твоите постижения в Стара Загора и не на шега голяма завист ме хвана. Затова реших да им покажа на какво сме способни ние от Стара Загора. Там имат едни такива хубави градинки че чак да ти се присере като ги видиш- само дръвчета и равна ниска тревица. Чудо! Никак не беше трудно да ги осера. В Англия след 11 вечерта няма почти никой по улиците а по парковете хич. Имах възможноста да си избирам идеалния център на градинките за моите мазни говна. Сутрин преди да замина на културна програма из Лондон минавах за да проуча какъв е социалният отклик на моето дело. Трябва да ти кажа че само техните кучета бяха очаровани- много им се възхищаваха. Но господарите им биваха потресени- " Махни се от там Джош това лайно прилича на човешко!". Мед ми капеше на ушата при такива думи, но въпреки всичо зависта ми към теб биваше незадоволена- яд ме беше че ти неможеше да споделиш радостта ми.
Една събота сутрин след душманско напиване с моите другари се събудих с повик в гъза си да посетя нужника. Лошо беше- мазно и рядко- от лепнещите. Та седейки си подпъцквайки в гърнето ми дойде идея: Защо прахосвам всичките тези прекрасни сутрешни говна в гърнето. Бих могъл да си ги изсера в торбичка и да декорирам нещо.
После за мой ужас се случи това с тези нещастни българи в Ирак. Тъжно ми беше но какво можех да направя- нищо- никой няма да ме чуе. ..... и все пак......
..............................Бъкингамският Дворец- те това е моята цел!!!!!!!!!!!
Плануването беше лесно но и твърде рисковано. Трябваше просто да обърна торбичката и бързичко да изчезна. Лесно ама на думи- не е като да го исереш пред Вирея. Та нося си аз торбето в метрото а около мен чист радиус от 2 метра. Ако знаех че ще е така всеки ден щяш да нося лайна с мен в метрото. Стигам до двореца и се опулвам - много са хората и охраната пък и знам ли кой ме гледа. Реших да изчакам. Наминавах на всеки половин час докато се разреди тълпата и около 4 и половина видях златния си шанс: Дете идиотче реве та се тръшка на земята а хората го заобикалят. Веднага се забързах. Зад гърба на невинното детенце изсипах 3 дена събирани с пот втасали говна набъбнали вече с някой червей. Гвоздеят беше моето послание приложен в малко найлоново пликче- "На Кралицата с любов от Стара Загора".
Изнесох се като сто насрани бити педераста. След 100 метра рисковах да погледна назад. Лапето пак си ревеше но този път майка му го теглеше за ръката и му сочеше към лайната. Останалите хора с погнуса го заобикаляха. Така се минаха около 15-20 минути. После се зададе някакъв неграмотен негър и с една лопатка го измете без дори да погледне към моето послание мамка му. Яд ме хвана и макар да зная че са го изхвърлили предпочитам да си мисля че са го отнесли за по-късно раследване.
Два дни по-късно си пътувах за България и вчера си дойдох. Но дори и сега пред очите ми е пркрасната картина на човешката погнуса на фона на Бъкингамския Дворец.
Вече дори ме обземат международни въжделения- Приятелката ми иска да ходим в Мексико. Чудя се аз как ли би изглеждало едно мое лаянце при зигрев слънце навръх Пирамидата на Слънцето. Ако искаш ти като мой конкурент можем да се срешен и да ти разкажа в подробности целия случай.
Пиши скоро.
| |
| |
| 
|
|
