Във фермите работят по 15 часа на ден при 70-градусова жега

За заплати от по 15-20 лири на ден работехме при нечовешки условия, накрая даже не ни платиха и спечелените пари, разказва за патилата си в британската ферма студентката Даниела Данаилова.Героят днес е Даниела Данаилова, студентка във варненския Икономически университет. 23-годишната варненка е една от хилядите български студенти, поемащи всяка година към Англия за т.нар. летни селскостопански стажове. Поводът за това интервю са кошмарните спомени, останали в Даниела и колежките й от случилото им се в британската ферма.- Разкажи ни първо малко предиистория. Как се стигна до контракта ти с Oakington Tomato Farm?- Аз и още три колежки кандидатствахме по една от програмите за временна заетост, предлагани в Шумен от филиал на английската фирма Конкордия. Тези програми се организират със съдействието на Шуменския университет, затова смятахме, че нещата са сигурни и правата ни са защитени. Получихме работните си карти без проблеми и от офиса на Конкордия ни обясниха, че отиваме да берем домати във ферма близо до Кембридж. Договорите ни бяха за четири месеца и половина, като последните месец и половина трябваше да работим в друга ферма. Общо в Англия трябваше да бъдем от 1-ви юни до 10-ти октомври.- Какво се случи, когато пристигнахте във фермата?- Още отначало се оказа, че в Oakington въобще няма домати. Имаше само няколко корена, за които се грижеха англичани. На нас ни бе обяснено, че ще берем малини, чиито сезон всъщност още не беше започнал. Така първата седмица стояхме без работа. Наетите студенти от Източна Европа бяха много, но никой от тях не работеше. Още на първия ден ни събраха паспортите и работните карти, които така и не ни върнаха. Постепенно работата нарастна, но дори и тогава от нас се изискваше непосилната задача да предлагаме идеално качество от стари и негодни малини. На практика обирахме боклуците и то при условие, че работехме на норма. Успявахме да изкараме само по 15-20 лири на ден и то при 14-часов работен ден.- По колко ви заплащаше английският фермер?- Нормата варираше в зависимост от оранжериите, в които работиш. Oakington Tomato Farm се състои от три отделни ферми. Заплащането беше между 0.84 и 1.12 лири на каса, при условие, че поради негодността на малините беше невъзможно да съберем повече от 20 каси качествена продукция на ден. Всъщност и тези цени не бяха официално обявени. Научихме ги впоследствие от други студенти. Никой от фермата официално не ни каза каква е ставката на заплащане на нашия труд. Единственото съобщение, закачено на таблото за съобщения във фермата беше за това, че от 1-ви юни ставката за бране на малини се намалява.- Плащаха ли ви поне навреме?- Не, не ни платиха според договорените срокове. Успяхме да вземем пари от собственика Кристофър Тирел чак на третата седмица, след като останахме без средства дори и за хляб. И тези пари нямаше да ни бъдат дадени, ако не бяхме молили няколко часа собственика и управителката на фермата. Накрая ни подхвърлиха по един плик с надраскани на гърба изчисления, според които се оказа, че ни плащат средно с по 10 лири по-малко на седмица. Липсваха абсолютно всякакви документи за изчисляването на надниците или пък фишове за заплати. Оказа се, че собственикът може да ни плаща когато и колкото си иска. Като се оплакахме на Конкордия от лондонския офис на фирмата ни заявиха, че за да проведат разследване за грешките им трябва документ за заплата. Дори не искаха да ни чуят, когато се опитахме да обясним, че г-н Тирел отказва да ни даде такъв документ. Зная от колеги, работили в други ферми, че някакъв документ за заработеното е задължително да бъде даван заедно с парите. В крайна сметка Конкордия ни обеща да направи проверка, но направо ни казаха, че по тяхно мнение Кристофър Тирел е много добър и честен човек и не е възможно да се държи така с нас. С две думи, не искаха да ни повярват и накрая дори ни затвориха телефона.- Какви бяха условията на работа във фермата?- Условията бяха много тежки, да не кажа ужасни. Много от момичетата просто не издържаха на работата и нечовешката жега в оранжериите. Работехме в помещения, където поддържаната температура бе между 50 и 70 градуса. И това по 13, 14 дори 16 часа на ден. В началото започвахме сутрин в 8 ч., но на третата седмица, когато бе узряла новата реколта малини, работното ни време бе увеличено от 6 сутринта до 9-10 вечерта. Единствената разрешена почивка бе от 30 минути на обяд. В самите парници пък нямахме право да внасяме дори вода. Единствената възможност човек да утоли жаждата си в тази жега бе само в обедната почивка. Когато се опитахме да разговаряме по въпроса с г-н Тирел той само се изсмя и каза, че жегата не е толкова голяма, било само малко топличко. В същото време едно от момичетата припадна пред него от обезводняване. Чак тогава Тирел позволи да я заведем отвън, където да се разхлади за две минути и да се върне обратно на работа. Спомням си един ден трябваше да работим в една оранжерия от шест сутринта до към три следобяд, след което пеша да отидем да работим в другата. Това са три часа път през полетата без храна и вода за вечерната ни работа. Когато стигнахме до другите оранжерии се оказа, че там е 47 градуса и трябва да работим до 10 ч. вечерта. Това общо прави 16 часа работен ден с 30-минутна почивка.- Кога всъщност загубихте търпение и решихте да си тръгнете?- На четвъртата седмица отидохме при собственика и му казахме, че условията при които работим са нечовешки. Освен това за близо месец той ни беше платил само веднъж и то смешно малко пари. Той се развика, започна да ни псува и да заплашва. В началото дори не искаше да ни върне паспортите. Трябвало да изчакаме до края на седмицата и то при условие, че му показахме, че имаме резервация за самолет за четвъртък. Тогава пак се опитахме да търсим помощ от посредниците от Конкордия, които обещаха да изпратят хора на проверка в петък. Помолихме ги и за трансфер в друга ферма, защото така или иначе втората част от договора си трябваше да изпълним в друга компания. От Конкордия заявиха, че такъв трансфер е невъзможен, а пък проблемите в Oakington щели да проверят на място. Затова решихме да останем, пък и Тирел отказваше да ни даде документите. Обяснихме му, че оставаме да чакаме хората на Конкордия, при което той направо побесня. Започна да ни обижда, да ни гони с думите, че ние нямаме място на такава среща, че тя въобще не може да ни помогне, защото сме напускали фермата самоволно. Накрая поне ни даде паспортите. След което ни накараха до 15 минути да напуснем караваните си и терена на фермата. Наложи се да преспим на улицата в Кембридж, защото нямаше възможност за никакъв нощен транспорт до Лондон.- Успяхте ли да говорите с Конкордия след като напуснахте фермата?- Да, още в Лондон се свързахме с тях. Казаха ни, че те не можели да направят нищо по случая, тъй като нас ни нямало на проверката. Изработените от нас пари Кристофър Тирел бил задържал като депозит за караваните, а остатъкът, който и без това бил много малък щели да ни върнат в България. До ден днешен, вече повече от месец откакто си тръгнахме от Англия, не сме получили нищо. Когато се прибрахме, говорихме и с хора от офиса на фирмата в Шумен. Те пък ни казаха, че нямат информация защо точно сме си тръгнали от Oakington. Обещаха ни, че ще можем да изпълним втората част от контракта ни, според която през август трябваше да работим в друга ферма. На практика обаче не правят нищо по въпроса, защото служителят, който уж движи нашите документи бил в отпуск. При един от последните ни разговори дори в прав текст ни заявиха, че нашият проблем не ги интересува повече.- След тази толкова неприятна история с какви впечатления остана от Албиона?- За първи път бях в Англия и, честно казано, не видях много освен оранжериите, нагорещени до точка на кипене, мръсни каравани и отношения като тези в робовладелческото общество. В един момент се оказахме зарязани на улицата, без да ни е заплатено изработеното и без никакъв изход от ситуцията. Смятам, че не трябва да се допуска английските фермери да постъпват така с чуждестранните студенти, които работят лятото. Това е нечовешко.- Смятате ли оттук нататък по някакъв начин да търсите правата си?- Едва ли. Дори и да опитаме, в крайна сметка ще се окаже, че ще съдят нашата дума срещу тази на местния фермер. От досегашните ми впечатления не вярвам, че имаме някакви шансове за успех. Особено при условие, че посредническата фирма явно е изцяло на страната на работодателя. Истината според мен е, че работещите по тези селскостопански програми всъщ-ност нямат никакви права.- Ще опиташ ли пак следващото лято?- Може би да. Все още не съм решила, защото шокът от изживяното тази година е още много силен. Със сигурност обаче няма да ползвам Конкордия и внимателно ще проуча фермата, в която отивам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите