Автомат за билети на метрото на летището. Касите затворени, пъхам 10 лв. и гадта ми върна 8,40 по 10 ст. Не съм играла на ротативка, но предполагам звукът е подобен, когато улучиш джакпота:)

Има, обаче, продължение. На следващия ден пътувам с трамвай и решавам да пласирам поне 16 нещастни монетки, че поне да се побират в портмонето. Успявам криво-ляво да ги напъхам и сядам. На следващата спирка се качват трима възрастни хора, мъжът явно не му е добре, жените му помагат. Идва момента на купуване на билети, обаче се оказва, че имат само по 2 лв., а автоматът в трамвая (я, гледай ти) не връща ресто. Започват да питат дали някой може да им развали и аз почти извинително казвам, че мога, ама да знаят, че са по 10 ст. Започваме отброяването, а в това време трамваят си върви, минал е вече няколко спирки. Едно момче стана и предложи да помогне. Като видя шепата от 48 монетки, ги погледна сериозно и ги попита "Вие да не би да слизате скоро, щото времето може и да не стигне".
:)))

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)