|
Имам колега, с когото се познаваме още от гимназията ... просто от много време. Нормално се разбираме в работата, така както се разбирам с почти всичките ми колеги. Живеем близо и понякога го вземам с колата или на отиване или на връщане от работата.
Факт е, че той има физическо заболяване, нещо като мигрена, силно ежедневно главоболие, което лекува или с хапчета или с киснене в топла вода. Не предприема друго лечение защото са му казали, че трябва да му оперират главата и му е рисковано.
Не използва ГСМ щото му предизвиквало главоболие и ако говориш се дърпа на страни. Като се качим в колата ме кара да спра радиото, защото му пречело/ веднъж два пъти е идвал за малко у дома и ни кара да спираме телевизор, компютри.../ .. ии сега да опиша това дето ми преля чашата...
Тръгваме с колата да се прибираме, аз спирам радиото естествено, но тел. ми почна да звъни /моля не се хващайте за това че не се говори по тел докато се шофира/ . Той още като видя, че звъни почна да ми казва да спирам колата, ако ще вдигам, че да слиза. Казах му, че няма как веднага да спра, но ще вдигна, прецених, че е важно. Почнах да говоря, той още повече изпадна в паника, че ще се облъчи или нещо подобно и видях спирка отбих и спрях, той слезе остави отворена вратата на колата хукна надалеч ... Бързо приключих разговора и се огледах за него, видях го, махнах му да идва, качи се пак ... и продължихме пътя.
Не му спестих, че това от негова страна страна вече е лиготия , че определено при него има освен физическо и заболяване на психиката.
Почна да ме убеждава как това му пречело, боляло го главата и какво толкова просто друг път ще спирам той ще слиза и така ... Но разбра, че се се възмутих и подразних от поведението му .
На другия ден каза, че съм била агресивна спрямо него.
Та въпросът ми е ... какво изпитание ми се явява тази случка ? Изобщо ако бъркам някъде , къде?
Редактирано от urata на 02.05.19 22:58.
|
на мое или от ваше място
