|
Денят ми започна зле. Пак закъснях! Този път защото реших да отида на работа пеша. Мога съвсем точно да си преценя времето, дори по-добре от германския градски транспорт славещ се с точност. Студено, 15гр, облачно, духа...
По пътя видях стара приятелка седнала сама в кафене. Като заразмахва ръце зад витрината, щеше да потроши инвентара на заведението и замалко не перна таблата на минаващ келнер. Какво да правя, присединих се и аз. Обсъждането на домашни любимци с приятелка отнема много време.
Заявих се в 9.30 в офиса и се оказа, че не мога незабелязано да се промъкна до бюрото си, имало важно съвещание, съвсем ми беше изхвръкнало от главата. Няколко пъти ме търсили на работното място. Ужас. Някак избърборих оправдания и седнах в навалицата околко голямата маса в конферентната зала.
Обсъждаше се нов проект и вече попълваха документите за участниците. Чудеха се как да станат повече и то много квалифицирани, да се види, че от наша страна колко сме велики.
Къде си мислите имаше място да седна? Сядане на такова заседание, прилича малко на сядане ученици в класна стая, максимално далече от шефовете. Нямаше как, седнах до единия от големите шефове, който ми хлъзна небрежно да си попълня моя формуляр за участие, като не пропусна да ми изпрати боен поздрав заради закъснението, когато и другите се наведоха да си пишат, а не да се вторачват в нас. Много се притесних! А когато съм притеснена почва страшно да ми се пърди! В това време другият голям шеф се провикна, че сме много зле и дори един футболен отбор със съответна квалификация не можем да съберем. Един мазник от колегите се сети, че можем да включим и вече известния ви от предишни мои разкази главен админ на фирмата. Едва ли щял да свърши нещо съществено по проекта, който е предимно софтуерен, но имал безброй авторитетни тапии сертификати. Шефът до мен каза- Да, а ти Алис знам, че си близка в известен смисъл с него, взимай формуляра и тичай да го попълни, дано вече е дошъл на работа, защото трябва да приключим с документацията до обяд! И пак ми хвърли страшен поглед.
Голям късмет! Взех формуляра и хукнах. Към тоалетната. Обаче там беше една неприятна колежка сигурно да оплаква горката си съдба, не беше включена в новия проект. Отщя ми се да ползвам тоалетната и стискайки едвам влязох в асаньора. Щом той тръгна надолу и се сетих, че можех да изприпкам по стълбите, които по-рядко се ползват и там пръднята по-бързо да се разнесе и да не се забележи. Започнах да се отчайвам, за момента бях сама в асансьора, но с болезнена яснота си представих сцената Алис пръднала в асансьора и на следващия етаж се качват колеги, които ме уважават...
За да си отвлека вниманието, започнах да си мисля дали снощи съм яла нещо с много лук, както психолзи съветват да се прави за такъв случай.
Все пак стигнах без гафове и му звъннах на звънеца отвън на админа. Той ме поглежда през камерата и бзз отвори вратата. Следва малко тясно предверийце, което вече е хладно климатизирано. Не знам дали ви се е случвало, когато влезете от топло в хладно самотно помещение. Желанието за пръдване достига чудовищни размери, а волята за въздържане съвсем изчезва! Пръднах си облекчително, като се надявах бързо да се измирише. За нещастие, админът отвори вътрешната врата да ме посрещне кавалерски и... само където не падна възнак назад от миризмата, която го облъхна откъм предверието.
Той се почеса по главата и се сети, че преди време е имало проблем с една канализационна тръба наблизо и тогава миришело така, щял да се обади на поддържката да я проверят. Сладур! Изобщо не предполагаше друг източник на миризмата. Много ме уважава, значи. Дадох му да си попълни документите, вече вътре на неговата уютна масичка с нощна лампа в единия ъгъл на залата. Масичката не се вижда на камерите. Помоли ме да му разтрия врата и раменете, защото му се схващали от духалките там. Разтрих го добре.
Върнах обратно документите и с това се приключи. Сега май ще седя до чак до довечера и ще демонстрирам силно трудолюбие.
Дано вашият петък е по-добър.
ad infinitum ...
|
Петък
