Отдавна не съм наминавал. Как сте бе? Не изглеждате много живи, да не ви мъчи жегата? Не зная дали ще ви е интересно, но ми иде отвътре да споделя с вас една мимолетна импресия от края на миналата седмица (работната де).
Та значи Бургас, централна част, синя зона както си му е ред, ранен следобед . Относително тясна уличка, еднопосочна, от дясно плътно кола зад кола паркирани, отляво някакъв идиот спрял „за малко” една мареа с включени аварийни и хлътнал вероятно в близкия партер. Тясно тясно – колко да е тясно? С повече внимание можеш да провреш почти всяка кола с поне десет санта резерва на огледалата. Да, ама не! Някакво ТТ се е запънало като костилка на дупе и не минава. Ръмжи напред-назад, свирка с клаксона... Аз съм трета кола на опашката щастливци, обратен път няма – зад мен вече има и четвърти. Наизлязохме от колите, че жегата не прощава, а и зрелището си заслужава. Позяпахме шоуто 2-3 минути, първият не изтрая, отиде до аудито и измъкна навън кльощаво перхидролено създание с тясна поличка, седна в колата, прекара я от другата страна и сложи край на мъките. ОБАЧЕ! Докато чаках дали слънцето нещо ме удари, дали от друго – не знам, в главата ми нахлуха думи. Вижте какво се получи:
Да минеш или да не минеш?
Това е днес дилемата ужасна...
Тъй тясно всичко ми се струва,
пожар в сърцето ми бушува,
във черепа ми кръв нахлува,
моторът хърка като звяр,
воланът пари като жар...
Газ, потегляш... Спри, не може!
О, Боже! В таз пресечка тясна
ще взема някого да фрасна
и да направя на кюфте
аз мойто ауди те-те.
Газ, потегляш... Не, назад!
Душата ми изгаря в ад,
надежда няма в този град,
молитви шепна в горест дива
и пот студена ме облива.
Газ, потегляш... Не, не мога.
Отново мъчи ме тревога.
Къде изчезна тоз негодник?
Заряза стария фиат
и скри се нейде, подла гад,
мизерник долен, жалък сводник...
Съдбата трепна своя пръст,
на мъките ми сложи кръст.
Рицар смел със опел бял
пресече с моя своя път.
Той седна в моята кола
и в миг преведе я отвъд.
Не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно.
|