|
|
| Тема |
 Извинението е второ нахалство |
|
| Автор |
Bezsynna (ГюрМих) |
|
| Публикувано | 25.02.18 17:36 |
|
|
|
Мисля я тая тема от известно време, но пък дойде Прошка и щеше да е неудобно. Та - аз наистина смятам, че да се каже "извинявай" не е достатъчно. И отгоре - да се разчита да ти бъде простено само защото си се напънал да издумаш "извинявай", е супер нахално. Вдигаме бялото знаменце с една дума и хоп - то всичкото се внезапно разминало.
Ок, понякога не е нужно много говорене. Но да си измиеш ръцете с едно "извинявай" и да чакаш да се забрави там каквото си оплескал, на мен не ми е вариант. Трудно се извинявам. Всъщност дори ме е срам да го кажа. Ще кажа съжалявам, ще кажа ама че съм идиот, ще потърся решение на проблема, ако съм предизвикала такъв, абе на първо място ще направя възможното да измия петното от тъпата си, неподходяща или наранителна постъпка и чаааак по-късно евентуално /ама много евентуално/ може да стигна до - извинявай, не исках да стане така, надявам се да ми повярваш, че е без да искам или че погрешно нещо съм разбрала. Без да чакам отговор от сорта - извинена си. Или целувки и прегръдки. Сгрешавам, постаравам се да оправя нещото и внимавам да запазя отношенията. Стореното така или иначе вече е факт. Не считам за необходимо да ми се декларира, че съм извинена и няма нищо. Защото е нещо.
Вие какво ще кажете?
| |
| |
| 
|
|
Извинението е второ нахалство
