|
Започнах да взимам частни уроци по рисуване.
Досега почти не бях рисувал, не обичах да рисувам сериозно, на бял лист от блок и с молив ... предимно си драсках с химикалка ... досега на няколко пъти опитвах сам, накупих си блокове и моливи, обаче проблемът в рисуването ми беше, че успявах да нарисувам някой детайл много добре, или да хвана прилика, ако е портрет, но после имах огромни проблеми с останалите части - в крайна сметка се отказвах или изтривах всичко около това, което ми харесваше, защото ме беше страх да не загубя постигнатото.
Реално проблемът е бил психологически - страх да не сгреша.
Учителката ми каза, абе какво ти е грижа - това е само хартия и молив, греши колкото си искаш, колкото повече грешки направиш, толкова повече ще се научиш!
И наистина, така си е, какво толкова - грешиш - триеш, грешиш, отгръщаш нов лист и продължаваш ... все някога ще се получи нещо що-годе прилично !
И така ... започнах смело да правя грешки ... най-интересното стана, когато учителката ме накара да рисувам с лявата (недоминираща) ръка ... излезе сякаш с нея мога да рисувам по-добре, отколкото с дясната, въпреки, че едвам държа молива, верно, детайли не мога да правя с лявата ръка, но пък общия силует и позиционирането в пространството става много по-добре, всичко напълно естествено си идва на мястото ... тя го обясни с различните полукълба на мозъка, че рационалното полукълбо пречи на артистичното да се изяви и те кара да рисуваш както си мислиш, че трябва да е, а не както го виждаш.
Чалъмът е да се използват силните страни и на двете полукълбета, а не да се оставят да си пречат едно на друго.
|
Започнах уроци по рисуване
Започнах уроци по рисуване
