|
Сигурно на всички ви се е случвало да сънувате от ония подробни и мъчително натрапчиви сънища.
Снощи ме болеше глава, хапнах набързо оскъдно парче от вегетарианска пица с половин чаша бира и си легнах рано. Сутринта засънувах странен сън. Аз съм в хотел по бизнес пътуване. Много приличаше на един 4-звезден в Амстердам, в който често отсядам. Усещах мъчителен глад, което си беше вярно.Слязох първо да си дам дрехи и бельо на пране, както правя обикновено при по-дълги пътувания, защото не обичам да мъкна много багаж. Не си взимам и любимата пижамка, понеже по хотели спя чисто голичка. Дадох ги дрехите в един найлонов плик,а те ми върнаха друг празен. После отидох в ресторанта за сутрешна закуска на шведска маса, която в този хотел е винаги разточителна.
Неизвестно защо налитах само на портокали и варени яйца, като яйцата ги режех на две и ги мажех обилно с люта горчица. Сдъвках и малко кори от портокалите, понеже мой познат вманячен на тема нови подходи към здравето, ми беше казал, че били много полезни. Усещането ми за глад доби съвсем други измерения.
В този момент усетих да става голям гаф! В бързината като съм дала дрехите и бельото за пране, всъщност съм облечена само... от кръста нагоре! Срам!!!
Добре,че моята маса беше близо до шведската та можех някак да претичвам незабелязано и да си допълвам чинията с портокали и яйца във все по-напълващия се с хора ресторант. На всичкото отгоре трябваше да бързам и за бизнес среща, а гладът ми не минаваше. Срам не срам, по-лошо нямаше как да стане, отидох до шведската маса и безпардонно мушнах в плика за пране един голям още ненарязан кекс и няколко яйца. Салонният управител ме изгледа страшно... от кръста нагоре и мен ме хвана още повече срам, но станалото станало...
Като вървях бързо към асансьора да се прибера стаята, се зачудих как този скъп хотел има толкова много гости, с които се разминавах и те ме гледаха възмутено. Но гледаха предимно стърчащия от плика кекс. Добрах се до стаята на осмия етаж в препълнен асансьор и вече сълзите ми рукнаха от срам и неудобство.
Заоплаквах съдбата си, че ще и изпусна бизнес срещата, защото прането ми ще стане чак към обяд и нямам никакво задоволително обяснение.
Тогава се сетих, че долу до лобито има магазин за сувенири и също за дрехи и обувки. Обаче първо си отхапах стабилно от кекса, но както се сещате гладът ми не намаля.
Слязох долу колкото да разбера понеже нали днес е неделя и магазинът за дрехи отваря чак в 9,а не в 8 като през делнични дни. Седнах зад една ниска масичка в лобито да не се виждам много, запрелиствах някакво скучно списание на холандски език и се ядосвах, че не съм си взела и кекса и яйцата, за ди си доям.
Изведнъж се зарадвах! Просветна ми, че след като е неделя, то каква бизнес среща може да има! Объркала съм се била утре ще е и ми олекна поне в това отношение.
Най-после стана 9 часа и отвориха магазина. Тогава пък се сетих, че кредитната ми карта е останала в чантата ми в стаята. Хайде обратно пак горе по познатата схема, вече малко претръпнала. Сега поне не се възмущаваха от съдържанието на плика, който не беше с мен. Взех си картата и с по-ясна евристична мисъл реших да се загърна с хавлиения халат, който предоставяха от хотела. Но камериерките вече го бяха взели и него за пране и в банята имаше само една оскъдна кърпа за ръце! Беше изчезнал и пликът с провизиите!
Взех си един бърз душ за да се поуспокоя и обмисля следващите си ходове.
Запасах се как да е с кърпата и като се правех, че точно съм излязла от фитнеса, слязох в магазина. Там вече съвсем изтрещях и му хвърлих здраво пазаруване, облякох се от глава до пети, без да обръщам внимание на страшните хотелски цени.
И още една гениална идея ми дойде, да отида пак в ресторанта да се наям като хората. Така облечена с нови дрехи може да не ме познаят, че вече съм закусвала, невинаги щракват хотелската карта на компютъра. Както и стана! Салонният управител изобщо не ми обърна внимание. Налетях на шведската маса, но там почти нищо не беше останало! Само няколко корички хляб, мазен холандски салам и чай. Нямаше нито портокали, нито яйца!
И се събудих...
ad infinitum ...
|
Сън на гладно
Сън на гладно
