|
|
|
|
|
си изкарвал без сън...ка?
Майка ми даваше дежурства. Ходил съм с нея в болницата, след 22 часА наставаше пустош на втория етаж където детското отделение. Влечеше ме към асансьорите, единия беше огромен като апартемент, две носилки и санитарка с количка с манджи се събираха наведнъж.
Имаше едно страшно копче на таблото. Никой не ми беше казвал, но знаех че ня трябва да го натискам щото не се знае къде ще отиде асансьорат. Една нощ не издържах, вмъкнах се и го натиснах. Тръгна надолу, подмина пътвия етаж, подмина партера и продължи надолу. Не бях и подозирал колко е страшно при скриването на единият етаж да не се показва следващия, стена, мрачна и дългам дълга на дълбочина. Спря.
Доктор Андреев беше се качил в детското, знаех че само той изчезва с асансьора надолу, затова се вмъкнах. Страшното копче имаше ключалка, доктора я беше отключил и оставил така, беше нощем. Нощем в моргата. Не знаех какво правят в нея с хората, знаех, че не трябва да се попада там. Никога не съм тичал с такова желание към леглото. Намислих някоя нощ да не спя, да си легна, и да не заспя, да чакам да се съмне, да видя какво е.
Спи ми се, отивам да спа. И се пак, колко време?
| |
| |
| 
|
|
Колко време
Колко време
