|
една хаотична тема
за специалното отношение и индивидуален подход
ето
изгледах го и грам не можах да се засмея дори на мисълта, че после може и регенерат да се прилага
но от друга страна - няма депресии
зает си в реалния живот с някакви все важни ти неща - да си осигуриш покрив и храна, дрехи и обувки, да можеш да си осигуриш елементарни неща за преживяване...
и някаква удовлетвореност да има от всичко, което си направил с ръцете си или постигнал с находчивост и сръчност
т.е. всеки ден си велик в собствените си очи, защото се справяш, оцеляваш, побеждаваш някакви препятствия - само твои, но всяко едно от тях важно и решаващо за някакъв момент и част от живота ти
току някой бленува казармата като удачен превъзпитателен метод
моето виждане е, че задължително човек трябва да сменя драстично средата и начина си на живот поне за 3 дни в годината
и не се брои екскурзията до някоя забележителност или почивката в спа хотел с глезотийки
да се брои само като истински излезеш от света си
май не са случайни онези формати "сървайвър", "мис пепеляшка", "смени жената", "брадъровци", "ферми" и подобни със смяна на живота си с нечий или смяна на средата
но ако няма показност, ако човек го прави, за да може сам да осмисли живота си, би било полезно далеч повече от позирането веднъж, режисирането втори път преди за капак "продуктовото позициониране"
и седи някой на мекия диван, нагъва чипс и се учи от живота с гледане
и може да анализира безкрайно и във варианти
каквото и да кажете тук и да не е по темата - ще е разбираемо
и, понеже съседните в съседните теми имаше нещо за писма до дядо коледа, ще пиша до мен си - през 2018 г. поне 1 нощ ще спя на открито. поне тая екстремност да опитам аз, да видят планинарите, че и аз мога
българин минал над 4 хил км и номерът на обувките му се увеличил с 1 - краката му пораснали
не си е изгубил 5 месеца от живота си, а ги е изживял с пълната гама усещания и възприятия
кога последно усетихте грапавината на кората на дърво?
не, че това е решаващо
но ми е пак е някакъв ориентир за досега с природата
преди няколко години 2 приятелки от белорусия ми гостуваха и като видяха камъни в реката, се събуха, запретнаха крачоли, нагазиха във вода и не можеха да се нарадват на камъняците, защото при тях камъните няма
специално отношение към себе си е и да си дадеш възможност да се удивляваш
на такива и други неща
без да ти дреме как изглежда отстрани и без сам себе си да самонаблюдаваш и анализираш
ако някой чете този ред, значи че чете отзад напред
|
Специалното отношение
Специалното отношение
