обезкуражаваш ме да пиша мнения към твоите с няколко неща:
- видимо не четеш, което не е трагедия, но и не вникваш в написаното
ако опростим постинга ми и се види кое е същественото в него, то е ясно - писала съм дрън-дрън, за да ти задам следния въпрос: - какво правиш, за да осъществиш нещо, което желаеш? /не е достатъчно само да се тръшкаш "искам това, искам онова", за да се случват реални неща. е, може, в случай, че имаш лампа на аладин, сега спокойно можеш да влезеш в някоя приказка, за да си помисля, че вникна и в тези няколко реда
та на въпроса ми - какво предприемаш в посока осъществяване на желанието ти,
ти ми отговаряш "ами аз си имам едно дете вътре в мен, нормално от време на време му давам поле за изява "
т.е. почваш да ми обясняваш в периферията каква си и и на каква част от себе си даваш изява. не е нужно. нормално четящият достига и сам до такива "проникновения" без да му поднасяш наготово самоанализите си

- и друг път даваш някакви налудничави определения или характеристики на хората, които те заговарят или на ситуации
"странно защо така те смущава появата му, че си настръхнала такава, при теб не е ли така?"
нито съм смутена от някакво инфантилно и мелодраматично споделяне на какво уж си искала, още по-малко пък съм настръхнала
а дали при мен е така, както при теб? това пък съвсем неадекватно ми звучи
не те познавам толкова, за да правя каквито и да е съпоставки