|
... късметчето от вчерашно кафе - "За какво да живеем, ако не за да правим живота по-малко труден един за друг" и ми кисело, и си викам - то хубаво, ама защо все така става, че току го правим тоя живот вместо по-лесен, по-труден. Малкото Безсънче уж беше тийн, пък аз не разбрах. Откак подмина десет, хората ми цъкаха - оооох, сега ще видиш кво значи пубертет! Като подмина тринайсет, съчувствено охкаха - хич няма да ти е лесно. След 15 вече беше трагичната фаза - лелей, горката, с тийнейджър, дръж се! И кво - НИЩО! Аз от тоя страшен пубертет нищичко не разбрах. На моменти си виках - егати, не може да съм чак такваз късметлийка! Ама ей на. МНОГО по-лошо е да ги тресне щръклицата като станат на двайсет! Вервайте ми! Не можеш да кажеш - ти си дете, малка си, не разбираш, тука ще стоиш, аз отговарям, ще слушаш - и някакви разни неща от вида. Няма бе, то пълнолетно. Откак разместихме къщата преди месец, нейната стая е ад. Ако направя снимка, ще решите, че е клошарска бърлога. И иска гости да ми кани с преспиване. Ми казах не. То ме е срам човек да влезе в тая лудница. И тя - че то това какво общо има с теб, на мен не ми е неудобно. И стана егати разговора. Оняден ми вика, че по-добре да си изтеглела обратно парите за семестъра, за какво да ходела да учи. Ама пък работата, която /съвсем отскоро/ си намери, била тъпа, май й се иска да живее на фотосинтеза и да си ходи на танци по цял ден... абе леко откачам исках да кажа. Със скапаното ми семейство тя не е имала ни баби, ни лели, ни никой друг голям освен мен наоколо, баща й отдавна даже по телефона не й се обажда, цялата отговорност си е само единствено моя и някъде нещо сгреших. Не се мъчете със съвети, в отношенията има милиони неща, дето няма как в постинг да се опишат, просто се оплаквам, че ми е тежко, това е. Поне не съм на работа и мога тихо да си страдам в къщи. Извинявам се за реването и хубава събота ви желая!
|
Гледам си...
(ГюрМих)
Гледам си...
