та..ще ми кажеш ли какво е човек да се посвети на семейството си?

Ще ти кажа...

Посвещението е като еднo преспапие с масивна основа и отгоре се извиват двама души, мъж и жена, които се преплитат като храст и така стават по-устойчиви посредством симбиоза.

То е ревностен плам, самото боготворене или дори молитва встрани от хорските очи.

Посвещенията...

Когато влагаш нещо от себе си за даденo дело, ако щеш кауза, начинание или дейност, да речем по време на бачкане за дадено предприятие – това е да се посветиш на работата си.

Полагайки обет, ние залагаме нашaта преданост – дали за да останем верни на своя другар в живота, да подкрепим закона, или да отдадем нашата почит към Божията дума. Не би трябвало да се учудваме значи, че думата "посвещение" и нейният сроден глагол "посветявам се", идва от самия акт на тържествено обещание и клетва. Произхожда от това, да се заклееш. Страст, така да се каже. Докато "отдаден" често загатва вярност от религиозна природа, прилагателното "посветен" – изразява чувство на задължение и ангажимент, отговорност и обвързване – към някого чрез обич и вярност, честност, или лояност ако щеш... (напр. в изречението посветен съпруг и баща).

Преданост към дадена класа – нали знаеш, българите сме юнашко племе – или пък както се казват хората, че популярните изпълнители, че имат предани фенове.

Така че посвещението е също и преданост – в семейството партньорите трябва да сe почитат един друг; но предаността не е посвещение, последното е нещо повече, сюрекция.

Когато нещо не ми е ясно за живота, гледам какво ще каже Мат Паркър:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите