Моят баща цял един живот очите му надругаде гледаха,сърцето и душата му на другаде го теглеше..сякаш съжаляваше че е създал семейство.
Чуждите хора,семейства и деца му бяха по -приятни..висеше по кръчми,банкети,вили и къде ли не.Със седмници понякога не се прибираше.
Не знам,но майка ми просто беше героиня..да го търпи с изневерите,пиенето и компаниите му.
И тази огромна жестока цена..само и само да имам баща в къщи..и мъж да има в къщи.
То пък един мъж..
Може и да беше умятен и можещ мъжкар,ама като родител не струваше просто.
Прекалено много се влияеше от хората и приятелите си по кръчмите.
И въпреки..колкото и да ме беше яд на него,не можах да го намразя истински.
Когато клекна от алкохола и курвите му видяха сметката и остана сам,болен и без пари..въпреки всичко му пращах от Норвегия да има да преживява.
Баба ми..и негова тъща го прибра обратно.
Беше и поискал прошка на колене за всичките злини които беше направил,беше я нарекъл светица..и се бил разплакал.
Беше го срам да срещне майка си и баща си ..баща ми.Другите ми баба и дядо.
И при тъщата..по-лесно.
Просто накрая ми беше станал почти безразличен.Не исках нищо да му връщам,живота си го наказа достатъчно.
Само не мога да му простя това че умори нарочно майка ми.Понеже леля ми(на майка ми сестра) и баба ми..му се били бъркали на младини в живота.
И цял живот им го връщаше пък той..
Но майка ми си отиде курбан..н
Без време просто си отиде,смазана от срама,позора от действията му..че ни обсъждаше цял град.
Аз имах идеалните уроци какъв не трябва да бъда.
Живота дава тежки уроци..но за сметка на това ефикасни.
Catch 22 and Roswell 47
|