|
Не мога да не я пусна тази тема, защото има моменти, в които пресиленият позитивизъм ми идва в повече. Спомням си, когато в началото на 90-те всички говореха за позитивната психология, но никой не знаеше какво е това, всички се надяваха, че нещата ще се променят, така че в магазина да ти се усмихват, а не цупят и т.н. Всичко това е прекрасно, борбата със стреса, депресията, намусените продавачки, които изглежда пак са се върнали на мода, но на моменти преекспонираното позитивистично настроение ми идва в повече. На практика това е като с новините от комунизма, все прекрасни, но всички знаят, че не са вярни. И сега повечето се съмняват в позитивистичните послания наоколо, но си траят. Разликата е, че този позитивизъм е и индивидуално задължителен, непременно трябва да се сподели това прекрасно усещане как всичко върви прекрасно,... съжалявам но не го изпитвам във всеки момент и понякога е доста натоварващо.
Не че съм склонна към продължителни начумерени настроения като блъд, но понякога е прекалено.
Освен пресиления позитивизъм и пресиления негативизъм е много уморителен. Когато тълпи от хора онлайн или някои офлайн започнат поредния хейт по някоя тема (особено политически). Напоследък давам понякога cancel за да не участвам в такива неща, които дори отстрани могат да изглеждат почти смешни и не е много ясно на какви точно вътрешни преживявания се градят. имам предвид, ами... ако гледаш отстрани някой познат... и някои негови реакции отстрани... е, добре смешно е. дори не искам да давам пример, защото е абсурдно. все пак аз изпитват състрадание към нечии такива сложни вътрешни преживявания, но понякога резултиращия хейт е безмислен. е добре, ще дам пример, за да не излезе, че просто така си говоря. Да речем, че интелектуалецът Х. в някакви свои преживявания е решил да се снима застанал пред дуло на пистолет на статуя..., не само това, ами стои и си гледа снимката с часове на десктопа. Това е малко странно нали? Но сигурно има някако психологическо обяснение...
Не знам дали е той по-добре или позитивистичните мишки, които направо са във фурор от технологично-икономическия ни напредък и битие (егаси, чак пък толкова, все едно полетехме с чинии наоколо), и са преизпълнени с позитивистичен блясък в очите - направо прекалено.
Не знам сигурно е за това, но изглежда напоследък понякога ми се завива свят и парадоксално едва след това се чувствам добре, направо нещо като катарзис (като говорим за катарзиси, сега доста силно гърми наоколо и е стряскащо), защото тези две неравномерни крайности на капиталистическото битие ми идват в повече. Не знам, но нещо ми липсва в тези неща многообразието на човешките усещания, душевност, възможно ли е духа да се развива в такава среда,
просто се питам, какво се случва с душата след такава една позитивистична преумора, кога идва момента на unrestrain, свободния израз на тъга, плач, уплах, радост, но не непременно от идеологически нормативни неща, и къде е мястото на състраданието в това, защото от една страна негативистичната рамка не го позволява, а от друга позитивистичната също, защото увещава, че по принцип всичко е ок навсякъде винаги и т.н.
|
Позитивизъм / негативизъм
Позитивизъм / негативизъм
