Харесването, любовта още пък, не стига че е отношение, ами е претенция в аванс.
Има един термин в логиката,- Нагласа. Нагласата е шаблон който някой вътре в нас е приготвил за нещата за да му е по лесно да ги специфицира.
И така, някой ни дебне с такъв неосъзнат за него шаблон, дали ще паснем с шаблона и като нищо ще почне да ни харесва, без да пита дори, или онова като изяждането,- любовта, защото любовта е начин на употреба, вътрешна, това е обяд бе хора. Ситият и гладният са съвсем различни хора.
Безразличието не е отношение, то е чисто като сълза, няма грам корист в него, чисто, пречистено като водка с тройна ректификация.
Няма по свестни хора от безразличните, и особено ако са на някой друг континент, не ги си виждал, не си ги чувал, но не може да ги няма,- има ги, но не пречат.
Аз що обичам китове, син да кажем, но и кашалот, кво пък. Далече са, плуват, но нищо против нямам, не е дошъл да ти иска пари назаем да кажем ! Кротко, кротко си плува, не ти плува във ваната, или като фас в мивката да плува. Северният Ледовит океан, студено му е но плува, там далеч, само и само да не пречи.
Тъжен постинг излезе, с тия китове.
|