|
"Българинът, като седне да работи се сеща, че трябва да изживее живота си доволно и щастливо, „да не се мине“. Надърви го и тръгва да търси нещо за ебане. Ето, това му ебава майката на българина".
...
— Кажете, господин Буров — каза тя, кокетно, разбира се. Коя жена не е кокетка. Нито една не може да каже „аз не съм кокетка“. Кокетството в жената е първата й природа. То е нейната същност, като аромата на розата. Жена, която не е горда, че е кокетка, не е жена.
— Госпожо — рекох аз, — какво мислите за Иван Вазов, бихте ли се омъжили за него?
Тя се засмя:
— Господин Буров — каза ми тя, — това не може да стане никога.
— Защо? Иван Вазов е доходна партия.
— Глупости. Освен една пенсия и един хонорар той няма нищо друго.
— Има хубаво име.
— С име не се живее.
— Има кредити във всички банки.
— Той няма нищо, защото не може да представи никакви гаранции, освен себе си, името си, славата си. А банките не щат имена. Искат полици, пари, стоки. А той ги няма.
— Вие, разбира се, не сте му казали това, нали?
— Разбира се, че не. Как ще му го кажа. Аз съм хубава, млада жена и бих се омъжила само за мъж като Вас. Банкер или син на банкер.
— За фабрикант?
— Не.
— Защо?
— Те са измъчени хора. И от работа не им остава време за любов.
— Любовници Вие лесно ще си намерите.
— Българинът не само, че е свидлив, но е и ревнив — каза ми тя.
Аз се обидих, но премълчах. Реших да водя разговора докрай, да я разбера що за човек е това, що за жена, що за манталитет, що за любовница. Казах й:
— Ако аз Ви предложа, бихте ли се омъжили за мен?
— Не.
— Защо?
— Вие сте по-нисък на ръст от мене.
— Но аз имам пари.
— Само с пари не се живее.
— А с какво?
— С красив, представителен мъж като Иван Вазов и с богаташ като Вашия баща — висок, стегнат, хубав човек…
— Значи, аз не съм хубав?
— Вие — каза ми тя — сте само един приятен, забавен събеседник, който може да ме доведе в „Юнион клуб“, да ме почерпи един абсент, или два, да ме заведе в квартирата си и да иска да ме прекара. Но аз не се давам така евтино, господин Буров. Аз съм скъпо поддържана жена. Аз и затова се разделих с мъжа си, защото той нямаше средства да ме поддържа. Ние, красивите жени си знаем цената. Само Лора Каравелова не си знаеше цената и се ожени за един голтак. За един поет. С поета само се спи, но не се жени човек за него. Той ни се води, ни се кара. С нищо не може да му се угоди. Освен, ако е разведен, като Иван Вазов, и има нужда от жена. Като съпруг поетът е измет, нула. Той е капризен, жесток и иска светът да живее само заради него.
|
Буров
Буров
