|
|
| Тема |
 живот ... |
|
| Автор |
expat () |
|
| Публикувано | 28.04.16 08:15 |
|
|
|
Една събота реших да разходя звяра в планината. И той ще потича на воля, и аз ще си направя едно преходче да позаредя батериите и пощракам малко. Качихме се в колата и в ранни зори бяхме в планината. Изненада - срещу нас стадо овце. Звяра полудя. Природата му се разбушува и разбунтува. И се показа едно истинско пастирско куче. Събира овцете, води ги, обикаля ги. Овчаря беше като шашнат. Той има 4 кучета, едното върви с него отзад, двете отпред и едно по-средата. Нито едно обаче не събираше и насочваше така овцете. Сякаш само ги пасеше. И беше супер щастливо и игриво. Знаеше какво прави, без значение, че за първи път го прави. Роден и щастлив да бъде с овцете. Гледайки го толкова щастлив, реших да го оставя там. Все пак живота според породата му е сред овцете, при непрекъснато движение и един двор, колкото и да е голям го ограничава. Две разходи по 5 км на ден не могат да се сравняват с целодневно скитане из горите. Стана ми тъжно, но реших да го оставя там, където се чувства щастлив. Не го бях виждал по-радостен. Когато стадото се прибра, аз си тръгнах сам към колата. Беше ми тъжно, но все пак щях да идвам да го виждам.... Щеше да ми е като повод и причина да посещавам по често планината. Качих се в колата и си тръгнах към вкъщи.След 2 км в страничното огледало го видях. Тичаше с бясна скорост след колата. Спрях и го качих...
| |
| |
| 
|
|
живот ...
