|
За пореден път ме изумяваш с гледната си точка или по-точно с начина си на мислене. Ами не, не е касапница, защот всеки е храна на някой, така е устроен живота. Нали не искаш да се бориш с това?
И ние, най-великите и мощните, накрая ставаме за храна на бактериите, червеите и мухите.
Но ненужната жестокост е неоправдана, защото едно е да убиваш за храна, а съвсем друго е за удоволствие и за да покажеш надмощие. За първото може би бих убила, за второто никога.
А примерът с бактериите е несериозен, освен ако не си търсиш оправдание за да убиеш котка. В природата има достатъчно смърт за да се хранят.
Интересно ми е, от къде си се сдобил с това мислене.
Прекрасен, ти си изключително интилигентен човек и е крайно време да промениш изборите си, това е непоискан приятелски съвет, имаш прекрасна душа, не я затваряй. Просто приеми живота такъв какъвто е, с цялата му жестокост.
Сори, за бъркането ти в личното пространство, твое си е, просто не можах да се въздържа. :) Ще гледам да не се повтаря, но бях провокирана от дълбочината на мисълта ти.
|