Учудва ме настървението, с което се нахвърляме един върху друг, обиждаме се, полагаме къртовски усилия за да уязвим другия, да го накараме да се почувства зле, да смачкаме самочувствието му. Дали на някого от това му става по-добре? Струва ми се че има такива хора. Колко извратен трябва да е човек, за да изпитва удоволствие от чуждото нещастие?

Нелепо е. Все пак сме дошли тук да се забавляваме, не да си доказваме кой е по-по-най...

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.