|
|
| Тема |
 Хубавите моменти в живота |
|
| Автор |
Flying Bug (член) |
|
| Публикувано | 14.05.15 18:22 |
|
|
|
Така, както съм седнал пред компа с чаша меко шотландско се разрових из паметта си за най-хубавите моменти от моя живот.
Започвам от детството (ееех безгрижни и волни годинии):
Летните вечери в Младост 2, когато на тумби по 20-30 деца кладяхме огньове, играехме на най-различни игри - най-вече си "разменяхме" фунийки, жмичка, разказване на врели некипели около огньовете... от блоковете се чува дрънчене на кухненски прибори и свиркане от балконите (всяко дете си имаше уговорен сигнал, за да вечеря), обикновено се прибирах мръсен като прасе и банята преди вечеря беше някак нещо естествено за мен. Следваха сладки разговори около масата, телевизия (ако имаше нещо интересно) и после сън. Помня миговете около заспиването - широко-отворен прозорец и навън един куп щурци припяваха... ама наистина много щурци... А аз заспивам леко, уморен от всичките глупости дето съм правил през деня... Давам всичко, което имам само за една подобна вечер ама уви - никой не ми го ще и няма да ми продаде една такава вечер за толкова евтино дето се вика за глупости.
Тръби за фунийки... качваме се на покрива на блока избираме една-две антени с подходящи и за 10 секунди - на антената са останали само заоблените тръбички. След това беж... е един път ни хванаха... ама някак ни прости чичката на 8-мия етаж
Помня, че имаше период в който правехме модели на кораби от стиропор и ги пускахме в езерцето на градинката пред нас... какви славни морски битки се разиграваха около това езерце... целият ни квартал беше потънал в парченца стиропор от това
Правехме и салове - палета от строежите, натъпкани със стиропор... брях мама му - все някой тарикат разклащаше силно сала и всички се озовавахме в мръсната вода... пък никой не се зарази с някоя злокобна болест.
Правехме и страхотни къщи от тухли... познайте - пак от многобройните строежи на Младост 3 - който се вдигна пред очите ми за нула време.
Имах много красиво детство... училището беше само между другото. Рядко си пишех домашните и почти не си учех уроците... за мен най-доброто училище беше улицата. Все имаше по някой "зубър" на следващия ден да го хванем за канарче и да му препишем домашните. Вкъщи никога не ме притискаха за учене и оценки - оказа се за добро... обичайния разговор след училище между мен и майка ми (баща ми съвсем не се интересуваше от оценки) беше "Майко, днес получих 2 по математика" - обичайният отговор беше - "Нищо - ще я оправиш" и аз я оправях на тройка примерно - естествено с преписване . Никога не ми се е налагало да крия, че съм получил двойка - нямаше и защо - знаеха какво дете-идиотче имаха насреща
Помня, че се биех с момчетата от горната част на Младост 2 - те ни бяха нещо като врагове и устройвахме сериозни битки, но никога със сериозни последици. Просто така се случваше.
После дойде периода, дето посред нощ се разхождахме по центъра на София... ей така - гъз път да види...
После периодът на купоните... оттам не са много спомените ми... помня, че поканих 10-15 човека у нас обаче се събраха много съдове после за миене и ги сложих във ваната и ги накиснах с веро и гореща вода... Както и да е - помня, че майка ми бълва огън и жупел, търкайки ваната после... Естествено съдовете бях ги измил - обаче ваната...
Има още много - но сега да ви чуя вас... Кои са вашите най-красиви моменти в живота - дето си ги спомняте с умиление?
| |
| |
| 
|
|
Хубавите моменти в живота
