дарявала съм няколко пъти - нулева група съм. първият път беше в следствие на пристъп на алтруизъм докато бях в университета.
всички следващи пъти - за някой конкретен роднина, приятел или колега за когото в някаква болница трябва да се занесат бележки за дарена кръв.
в рамките на такива кампании като тази от линка - никога повече. именно заради практиката с бележките. защото когато се озовеш в пред операционна в държавна болница в БГ - няма значение колко ти е спешен случая - операцията не започва без бележки. и тогава вариантите са два - да имаш познат като мен или да плащаш на циганите пред центъра за трасфузия. и понеже допустимите кръводарявания са през определен интервал от време, предпочитам да мога във всеки един момент за роднини и приятели, отколкото да поощрявам корупционни схеми.

защо здравната система е на този хал е съвсем друга тема и замислянето дава прилични основания за емиграция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите