|
демек миналата нощ докато си спя дочувам сякаш от мноого далече някакво дете да реве и чувам как някой ми казва:
- Твойто е!
- А, мойто ли?!
- Да (и вече под формата на мисъл: "ходи да го видиш!")
Всичкото беше сякаш само за някакъв миг, точно преди да отворя очи посред нощ и да си чуя детето. Усещането беше сякаш много бързо се завърнах в тялото си, за да видя какво иска детето ми. Супер странно ми е и досега не ми се беше случвало. Вярвам, че човека е повече от тяло, но явно за пореден път се убеждавам в това. Помъчих се да се сетя за предишните пъти и най-скорошния от тях беше по време на раждането на детето ми, когато с епидурална упойка ми правиха секцио и докато ме режеха изпитах парадокса да не усещам нищо, но въпреки това да долавям мириса на изгорялата ми кожа (режеха ме с нещо като електронож). Още тогава си помислих, че съм като животно на заколение, само където не усещам. Хаха, а пък като ме връзваха още преди това с разперени ръце на масата и самата сестра каза: "сега тука лягаш точно като Христос". А след измъчените ситуации преди това за мен да легна там си беше досущ като възкръсване, та ни най-малка мъка не ми беше тва, че се налага така да ме вържат, щото факт, че мъката си беше до преди да стигна залата за секцио. Но, да не се отплесвам в разкази за раждане (мога дълго да говоря по темата, но най-много да се изплаши некоя булка и да не понечи да ражда) Другия момент беше след като мина всичко и чаках да изляза от упойката. То не че аз толкова го чаках това, на мен даже ми беше някак забавно да не си усещам тялото от кръста надолу, още повече, че знаех как после като почна да го усещам ще почнат и болежките. Е да, ама сестрата държеше да знае почвам ли аз да усещам вече пръстите на десния си крак (че първо на него трябвало, примерно). Ми не, аз пък почнах да усещам първо на другия и й го казах. А тя много учудена: "Не, обикновено първо на десния трябва да усетите!" Ееми сега какво да направя, да си заповядам на пръстчетата ли... Ама помня, че бях в някаква еуфория - от упойката ли, от раждането ли, не знам, но се чувствах удивително добре, нищо че не си усещах краката. Обаче интересно е да почнеш маалко по малко да ги усещаш, от пръстчетата - едно по едно, после лека-полека нагоре до цялостно усещане. Ми не знам, някакси нямаше как да не се замисля как си бях напълно цялостна и ведра, и спокойна, и весела дори и докато не ги усещах. Е как така не бях половин човек докато бях с наполовина безчувствено тяло, а? Нещо друго, което е основно в случая - краката аз си ги "усещах", ама те сякаш не искаха да ме слушат, защото докато ме питаше сестрата усещам ли ги вече аз й казах Да, обаче тя, хитрушата ме накара да си размърдам пръстите - е, не ме послушаха! ма много им се ядосах! аз си ги мърдах, те не се поместват! бреей, викам си, как става тая работа, че аз дори в момента съм с кръстосани крака и да му се не види, като ги погледна хич не са кръстосани, ама защо тогава имам това усещане?!
що за илюзия е тази за несъвършените ни сетива? и как след това някой ще ме убеди да повярвам, че съм само тяло и умра ли се свършва? е да, свършва се с тялото ми, но Аз, аз коя съм, откъде съм дошла и колко време преди това съм живяла и в колко тела... въпроси, въпроси... пък съм си любознателна и като го срещна Господ на оня свят на мира няма да го оставя, докато не ми разясни всичкото!
знам, че много от вас сигурно ще ме сметнат за луда,
пък може и да не са чак толкова далече от истината
важното е, че така ми е кеф, пък и споделих, че да ми олекне,
дамм, направо съм доволна, а пък тва днеска ми пълни душата, ай да ви черпя!
и да си лягам!
(тю, птицо нощна колко си отвеяна!)
|
Снощи
Снощи
