|
Тема |
Re: Мяу! [re: пТичка] |
|
Автор |
Бeзcъницa (distance) |
|
Публикувано | 22.04.13 15:07 |
|
|
Виж сега. Подобни древни лирични любовни парчета са си баш носталгично-сърцепокъртително-ревливи. Поне за мен. Иначе... 15 минутки преди полунощ срещу Новата 2006-та както зяпах в телевизора купона от площада, си теглих една дълга ква съм смотана патица да вися сама вкъщи, изхвърчах да видя Смоуки на живо и си денсих и си пях в навалицата с кеф, златни просто. Ама си е... абе друга епоха. А за живеца - направо ме избива на бой ти казвам като чуя колко е прекрасно, че си имам детето, това клише колко са великодостатъчни децата зверски ми е дошло до гуша вече. Не мога да проумея хората ли са дефектни да си мислят, че тази емоция стига да ми нахрани душата или аз съм крива, че не го усещам така. Ама квото-такова.
|
| |
|
|
|