|
затва ме обичаха после и Девочките така
в Национал или в ИнтepTyриста и в другите етаблисменти за иностранците с лъсквите паспортчета,
по Кремълския Мегдан там
сичките с нагиздени портиерчета некви.
като некви генералчeта, облечени.
Девочките им викаха "Швицери".
което е на по руски "Швейцарци".
даваха им секи път при влизане една доларска петарка.
да кyпят и те на щерката си любима, една кола и пакетче дъвки.
"Пака".
и си дигаха дупетата по стълбата с червените килими.
ного чувствителни са, руските курвета.
и най-професионалните.
или ше те колят, или са готови да ги колят за теб.
верно, такива беха навремето.
ясно им беше, че сме си ясни.
и си се цунквахме винаги мазно.
сека вечер у барчето за представителите за тоалетни чении и остри гащочорапи.
дето им разправяха редовно, че в Джермания си имат една голема къща и 13 мацки за чистене на прах.
затва и не ми верваха на мен, че си немам нито една.
такава за чистене, неква.
викаха си една на друга.
ебаси пича, ебаси.
има си толкова ного чистачки, че не му требва и да се изхвърля даже.
представяш ли си, а?
не стигахме никога и до некви интимности.
повече от една разсеяна, нищо не значеща свирка, не им позволявах.
бех още влюбен, затва!
ва им беше най-любимата западна група.
отказваxa да верват, че не се познаваме, ние триматa.
и те имали некви ного чистачки, нали!
по сичките барчета на хотелите там, имаше закачени на стената, некви дебели телевизори.
на секи трети етаж имаше едно барче.
и квичеха Модерн Толкинг нон стоп, там за Девочките.
баркиперите там се разхождаха зад бара като на токчета.
горди като нешибани кокошки некви.
като некви дребни гръцки келнерчета на запад, с дебелите си подметки.
да не им изглеждат дупетата така трътлести, както им беха по рождение.
а отзад седеха още пет Фигури да дебнат барманчето, да не си набута у тесните панталонки, некоя валутна петарка.
затва беха напитките там така скъпи.
зад сека чаша уиски се криеха пет работни места.
умираха си от смех, като слушах кво си приказват на съседните маси германчетата с коремчетата на немски.
не можеха да знаят, че ги разбира тва копеле там с Девочките на съседната маса,
заливаха се от смех като им превеждах.
смeeха се все по-тъжно некакси.
със секо преведено изречение.
и им стaваха разните неща все по-ясни.
и затва ме любеха, малки сладки мазохистчета беха.
разбира се че вмъквах и некви мои си там истини, дето само аз си вервах, че са некви истини.
опитвах се да ги събуждам, не да ги спасявам.
толкова тъп не бех.
мъ и те не беха така тъпи, сигурен съм. че чаткаха.
къде свършва превода и къде започва мисионара им сладичък.
залюбиха ме в началото само заради мангизите.
ми нормално е.
за кво друга са там.
а?
като ме свали една от тех.
и си поркаме ние двамата, на първата ми вечер в Рая на Пролетариите.
мъ се опули, че не е успяла да ме свали.
побесня.
плаща сичко идиота и се хили само.
и вика, къде са другите Девочки, докарваш ги сичките тука.
или си отивам у стаята да си спинкам кротичко.
сам!
плезеше ми се два дни, ама на третата вечер влизам у техното любимо барче, тва за ранната вечер.
и там натрупани пет кръгли маси една до друга у центъра на барчето, и около тех седи целия Московски Шантаж на куп.
така се започна.
наща романтика.
тази на Девочките и на скапаняка Иванушка.
чудиш се сигурно, Люмикс, що ги наричам "Московския Шантаж".
ми щото точно тва беха.
нищо друго.
с едни такива чисти, неомърсени душички.
беха само направили неколко стъпки в повече в "Червената Зона".
Забранената.
от моя Шантаж там.
иначе разлика немаше, даже и беха по-невинни, по-честни.
че майка им в Комбината не заработваше достатъчно мангизи за малкото им братче.
или го беха затворили вече, Комбината.
а бащите им беха духнали като са немали още косъмчета в гащичките си.
или беха още там, ама пропиваха малкото мангизи дето избачкваше майка им.
и за отпускане на другия ден млатеха и майката и щерката.
че Софийския Шантаж идваше се от неква имагинерна "средна класа".
в сравнение с Московските Мацки, идваха от една такава тайно "превелигирана среда".
неква интелигенническа, с родители с висше образование.
за тех беше сичкото игра, протест, скука.
не преживяване.
бе изплациквам си после вулвичката, мия си яко зъбите.
и не ми пука.
пак съм си същата.
ладна?
тва им беше философията, Люмикс.
а душичките им беха чисти, като пресно паднал сняг.
като некъв Тефлон беха, нищо не беше в състояние да ги омаца.
и най-лепливата сперма не моеше да се залепи там и само полувин час.
плъзгаше се по тях и изчезваше.
тех ги уважавам и до днес.
сравни ги само с Апаратчиците, дето ограбиха и Страната и Майките им.
кои са курветата, а?
обясних им проблема с чувалите с мангизи и тези там неща.
викам им, реве ми се напрао, акто ви гледам, как сe държите за една кола, цела нощ.
като удавника на сламка.
и я плащате с последните си валутни мангизи.
докато ви заговори некво западно коремче или не.
аз не знам кво да правя с хартийките.
затва, сека вечер пиете на моя сметка СИЧКИТЕ.
докато гепите балъка.
тва е за мен най-приемливия начин да си изхарча мангизите тука.
най-достойния.
на кой друг тука да ги бутам у задника, а?
кажете вие.
не ми верваха разбира се, ама само след три дни почнаха да ми верват.
а като се случи така, че една вечер не бех там.
си зех бележка.
и давах на бармана сека вечер едно пликче с една тънка пачка банкноти.
за напитките на Девочките утре.
ако ме нема.
бехме направили един готин дил със сичките.
колко рубли за доларчето - печелеха редовно 20-30%.
по сичките хотелчета там.
и те ми знаеха проблема и помагаха където меже.
знаеш ли, Люмикс, те не беха некви курвета.
или некви проститутки.
те беха ИСТИНСКИ КУРВИ.
не знам дали ме разбираш.
не некви такива продажни.
разбираш ли?
а КУРВИ!
имаха интензивни чувства и не се срамуваха да ги имат.
горди беха с чувствата си.
бехме се намерили ние.
Иванушка и Курвите там.
родени бехме един за друг.
и пичовете даже, си го беха признали, некак си мълчеливо.
теа там не моеш да ги разделяш със сила.
и пичките са смотани и пича.
всьо равно.
пака.
а най-готината ми преживявка ПО ЦЕЛ СВЕТ беше.
като бех на една примиера на Балшой.
там дето се чака 7-8 месеца за тикет.
ама само ако си от сценатата на номенклатурата.
ако си от ЦК-то, имат там некви запазени.
или си некъв важен Иностранец като мен, дето го возят с една Волга с переднца.
та да му козируват Швицерите.
и аз там в Балшоя с най-изветното Курве, Московско.
посредата при сичките номенклатурчовци.
в паузата я представям официaлно на джерманския шеф на легацията.
ебаси кефа беше.
такъв, че я взех и три седмици по-късно на приема у германската легация.
а той я беше и поканил официялно нали.
между сичките там изтънчени мадами и разни колежки oт миналия конгрес на Минералозите и целите там Академици.
и разните там Менеджири от Сименс с набръчканите им съпруги.
ебаси кефа беше.
като й се подмазваха там сичките.
и мъжлетата и женичките.
сичките.
сваляха я и мадамите и чичковците.
най-готината беше там.
най-известната Курва у Руско!
по-голем кеф, нема начин и да имам.
и Генчер бeше там, външния министер на BRD-то.
и той я сваляше по дипломатически некак си.
да се поразходим малко, ама без некви мисли некви нали.
да нема тя некво микрофонче залепено некво.
убава, нищо незнaчеста вечер просто, неска, нали.
преди тва ме беха насилили в фоaето на едно от курвенските ни хотелчета, да ме покажат с него на ТиВито.
как се ръкуваме ние двамата срамежливо.
ученото пролетарче и чичко му Генчер.
че курвите и политиците отсядат винаги в едни и същи хотелчета, нали.
мъ тва е друга приказка, заради майка ми.
да види тя че живуркам още и не съм в Белене.
беше ги подлудила там у Джерманията, поради едни спецялни причини, нейни си.
страшни мацки беха.
ходихме и заедно на кино, да гледаме "Интердевочка".
плакаха си там раздирателно.
две цели редици беха заети от нас в киното.
най-отпред.
а като бех малко настинал в Ленинград, дойдоха на другата сутрин две от тех.
да ме питат, дали имам нужда от нещо.
само щото като телефонирахме през ноща, и си се лигавехме така за кеф.
кво ше правя аз на другата вечер, ше свалям ли скапаните, с така навирени нослета, ленинградчета.
бех казал, че май ше си стоя в стаята и ше си гледам телевизия.
че нещо ме е налегналa неква малка настинка, ама утре ше съм нa ясно.
и две от тех гепили веднага самолетчето.
ебаси!
от друга страна, беха сигурно само хитруши.
може би.
че ебаси купона беше с тех после.
разместихме целото Петерсбург от оста му, напрао.
да им докажа само. че нищо ми нема.
мъ мен не ми пука за такива работи, радвам им се просто.
че стават.
нештата.
не ме интересува, защо са станали.
а станали ли са.
не си блъскам главата, кой кога ме прекарва.
затва и малко хора ме прекарват.
не си струва.
а аз се кефя просто, както и да престигне, нещото.
за кефене.
умираха си по мен Девочките.
че бех пълен с некви децки ненужни ми мангизи там.
наричахаме "Иванушка". този легендарния им, у митологията там.
бех гост на Академията на Hауките.
заплатата ми в къщи си вървеше.
а в Съюза - получавах неква заплата от Академията като на некъв Академик.
спецялна такава, за западните ни гости направена.
а тогава печелеха още добре теа от Академията.
беха още елит.
и аз там неколко месеци с техните заплати, само за харчене.
а нема къде да ги харчиш.
чували с некви за нищо не ставащи рубелни хартийки.
требваше да ги похарча в страната на пролетарийте некак си.
ама как, като нема там нищо за копуване ?
и кремвирши, сасьiски или как се казваха, и тех не моеш да си купиш.
секи колега и жена му си ходеха редовно с некви пластмасови пликчета или мрежи за покупки.
та ако видят неква опашка, се нареждат и те там.
като стигнат тезгяха чак, чак тогава разбират, за кво са чакали.
и затва идваха 3-4 часа по-къно на работа.
и никой нищо не им казваше, бех на опашка..имаше българско сирене...
мъкнеха ме редовно и на некви частни купони с тех по предградията Московски.
80 километра в диаметър е Mосквата или повече, мое да си представите, кви таксометрови експедииции беха.
а такситата беха повечето некви нормални московчани, с нормалната си кола.
да изкарат некоя и друга рубла.
и внимаваха страхотно, да не ми се случи нeщо.
че както се мотах аз там, ебаси, на Володите и Серьогите им течаха само лигите.
отивах там винаги летно време, нема да ходя там да ми замръзнат ташаците и да пишкам лед на парчета, нaли.
с некви естествено нацветени ленени, смачкани костюмчета и некви финни якенца, както си ходех и в Милано.
отдолу една фанелка от Армани или Верзадже.
по небрежен от мен немаше.
такива ги разсъбличаха и по средата на Кремълския Площад, Володите готини.
а косите ми беха едни такива червени от хената, дето си бех намацал на косите.
вечерта преди да полетя за Страната на Пролетариите.
беше загубен бас с една мацка и тва требваше да правя.
та тя ми намаца хената по косата, умираше си от кеф, сложи ми една пластмасова торбичка на главата и я зави с една кърпа.
стигаха ми до рамената по онова време.
почна да става едно такова топличко, и така сме заспали с нея, в креслата пред ТиВито, докато чакахме да стане 3 часа през ноща .
та да ме кара тя на летището.
така преувечихме нещо с хената, с часовете за хената.
вечерно време не беше нещо особено.
ама през деня като грeeше слънцето.
като неква Жарка Птица бех.
атракцията на Института бех там, по коридорите.
със сичките там комплексирани научни пролетарии.
да не говорим за неквите там предградия у тъмноста и по стълбищата на панелките.
с тези тапецирани от вътре врати, и след вратата една дебела кожена или плюшена завеса, за зимата.
да не влиза студа като отвориш вратата.
а и изолира, ако пищи там некой, навънка не гo чува никой.
мъ и преди да почнат да ме влачат с тех там, ме беха показали на разни пичове там по кръчметата.
викаха им, тва е Иванушка, дето ти разправяхме за него.
ок?
канеха ме редовно и при тех в къщи.
преспивах и там често, че как да се връщам после у 4 сутринта от предградието.
и майките им ме глезеха и ми готвеха и ме обичаха.
при почти сичките бех там, "в къщи".
и уморен да бех, или да немах кеф.
за борша на майка й.
отивах разбира се.
че при Таня "в къщи" бех нали.
или при Соня или при Даря.
ебаси обидите щеха да станат.
ако не отида при другите, нали!
а те ми копуваха подаръците, че нито знаех кво им харесва, на майките им.
нито къде, и как да ги копувам.
и некви прости съветцки "марципанови" от пшеница и ного кубински шекер правени Конфеты, немаше за копуване.
а у Руско ела посмей, да отидеш на гости без некъв подарък.
копуваха ги некъде или с валута, или с некви подводници.
майките им припадаха, като видеха пакетчетата с шерените кичови финтифлюшки.
зет булгаристански некъв за тех, директно от Германия пристигнал.
а като строших нослето там, на единия от порканите татковци.
станах окончателно "Техния" Иванушка.
ми, не ти ли казах в началото още, Машенка, а?
този си е наш бе.
не е важно, от къде иде.
казах ти го още първата вечер, нали!
че батката си беше вече поркан, като му занесох там водката.
и ми се лигави целата вечер, аз си поркам кротичко и си приказвам с Ленчето му.
докато бачка тя блините.
и той се нещо друго иска, тя да му носи там при телевизора.
по едно време почна да го игнорира, Ленчето.
беше й писнало лекичко.
и той идва у кутийката там, наречена от тех, кухня.
дето си бърборим аз с Ленчето.
седим аз кротичко на едно cгаваемо, къмпингско столче и си траем.
семейна неква разправия е.
не ме тангира.
докато й залепи неколко шамари, та да си седне на дупето.
ного плъзгав беше пода, от неква ефтина пластмаса, сигурно.
чак тогава го гепих внимателно, така по гостенски.
ама у тази теснота там, като се размаха той, ми събуди некак си истнките.
като бех 12 годишен още, ми беха тва реакциите.
чист инстинкт.
само с десната, късо стакато.
по носа и в ченето.
ако не помага, идват и неколко комбинирани, с двете ръце.
мъ при него не беше нужно, разбира се.
беше така поркан, че и мускулите на скапаната си физиономия, не можеше да си стегне при леките ударчета.
та му разбих и нослето и ченето, размазан къвто беше преди тва още.
без да го искам, леки удърчета некви беха, сиволични некакси
ного ме беше срам.
като гавра с труп неква беше.
мъ, не го исках, рефлекси некви само, у теснотията та.
мислех си на другия ден, хубо де.
ше ми мине, срамуването.
след два -три дни.
грънци.
мацките го разправяха, като големо геройство, седмици наред по сцената.
ела им обяснявай.
ми такъв е техния Иванушка, такъв герой и така скромен.
не ви ли го бехме казали, а?
ебаси.
побърквахa мe с тази история.
докато им умръзна и на тех.
мъ и после, ако искаха да докажат на некого, къв пич бил Иванушка.
разправяха пак тази история.
как съм чупил нослето нa един безпомощен, поркан, там у кухнето.
ебаси пича, начи.
ного горди беха с мен.
седех там и се пулех.
тайно в себе си.
нищо, че бех с екранският ми, от кината, ми покерски визаж.
изпробван при сичките копелета и сичките мачки по света.
впечтлиха ме страхотно.
така невинни и така печени.
наведнъж, разбираш ли.
ебаси мешаницата.
болеше напрао.
некви децки мечти ми се сбъднаха.
нито у Югославско, нито некъде другаде, имаше нещо подобно.
единствени беха, уникални.
по цел свет.
най-девствените курви, дето има.
разбираш ли.
Марии некви, раждат некви Хипита, със сандали.
ама са девствени.
ебаси!
и Полански не ги е срещал такива, И жена му!
мечтата на секи Гетсби.
девствените майчински курви, приятелчетата, с които крадеш конете по степата.
гаврошевски елегантни в движенията си буршикозни.
с прашки за сваляне на врабчета или гугутки от дърветата горе.
не за държене на найлончетата им.
разбираш ли, затва беха така еротични.
и като кензаха беха елегантни.
и като пишкаха.
че ние не си зaтваряхме вратите на банята или на кенефа.
в сека ситуация, беха некви елегантни мужички.
не знам дали разбираш, кво приказвам точно сега.
но тва ми беше чувството, привилегия е, че ми позволяват да ги гледам като пишкат.
тези произведения на изкуството.
че за мен беше тва нещо нормално, от кумуните където бех живел години наред.
мъ за тех беше нещо ноооого ново, и им требваха ного напъни, докато свикнаха.
и с размазани муцунки беха некакси естетични и елегантни.
некак си особени, невсекедневни.
и при свирка и при квото искаш.
при тех не изглеждаше некак си вулгарно, а като некво признание.
и тва го има, и тo може да бъде красиво.
требва ти само нещо благородно, нещо гордо.
нещо особно, неква особена муцунка.
мъ като се отпуснаха и те, беше спорта им.
да ми тръскат пишлето в кенефа след пишкането.
умираха си за тва упражнение, ми, немат си пишлета нали.
а като пишках аз, го правеха пишлето ми на некъв градинарски маркуч, стискаха го, обръщаха го и целеха с него некъде по банята.
чудеха се, кво могат да праят сичко със струята, и си залягаха от смех.
винаги 2-3 на куп там у салона за пишкане, приватния купон на Гетсби.
сека вечер се дигаше некъв купон там, от некви сталкерки непоканени.
там у кенефа за пишкане и за лъскане на зъбоците.
тръскането на пишлето после, им беше най-големия кеф.
че им бех разправял единствената мъжка истина на мъжлетата.
колкото и да го търъскаш, последната капкa, е винаги у гащите.
пробваха редовно, верно ли е.
и ми инспицираха после със строги погледи гащите.
тва ги кефеше най.
мен ми се припадаше разбира се.
че при тези тръскания, ебаси.
и виагра не помага после.
мъ тогава немаше още виагра.
та и тва преживях.
никва нежност не ми споделяха, само гадно женско тръскане.
кастрационен, древен, страх имах, и си ръфах усничките.
сека вечер преди заспиване.
мъ си имаха готина играчка, Девочките.
преди лягане.
сека вечер.
безсрамниците!
само дето не ми чистеха дупето след кензане.
дотам не бехме стигнали и с тех още.
ебаси, ебаси, ебаси.
не исках да си отивам, вервай ми!
а пичовете беха се едни такиви тихи, гледаха се некакси невинно и разсеяно.
и като казваха от време на време нещо на Девочките тихо говорещи.
гледаха се към бара или към прозореца.
срамежливи едни такива.
мен не ме и поглеждаха, стахуваха се сигурно че ше земат да с изчервят.
от претеснение, пред сичките тези Девочки.
после ми викаха мацките, сичко в порядке, Иванушка.
хареса му.
готини пичове, беха Володите.
като минаха 4трите месеци имах некви ядове с една Чистилница с Химикали за Лена ми смачкан.
беше ми изчезнало най-любимото костюмче.
нема го.
да се оплаквам.
като го нема.
нема го.
тва е.
там дето му било нместото.
да се оплаквам.
те били само изпълнячки некви, тука.
ебаси!
идеална стойност има за мен.
като пръстена на пра-баба ми или такова нещо.
беше обиколило света с мен.
и в Джунглатa беше с мен и в затвора там.
и си го докарах пак неповредено.
и до днес си го имам и си го нося още.
че нали съм си още такъв кльощав, като тогава.
беше ми последния ден.
на другата сутрин си заминавам.
без костюмчето любимо.
че го бех дал преди седмици още там да го чистят.
от седалките мазно-черни от маслата.
ебаси "такситата" там, начи.
и чувам некви кресаци по коридоритe и "милицияааа" и такива, от дежурните дебелани на етажчето.
влизат при мен трима Володи.
всьо равно, Иностранец.
чухме, че имаш некви проблеми с неква бакалница там.
ше ги оправим проблемите ти, ела с нас сега.
ладна?
тва беха първите думи които беха отправили към мен сичките тези месеци.
нито един път не ми беха казали нещо.
не ме и беха поглеждали, не им бех засичал и погледа.
а се засичахме редовно некъде по пистата.
бех въздух за тех.
и Девочките не ми беха казвали, че те били казали некъде нещо за мен.
а щеха, сигурен съм.
че ми обясняваха на другата маса секи техен жест, секи техен поглед.
кво значел, при разни други ситуации, с други хора.
като некви политически журналистки беха, дето врачуват, кой е точно "ин" в Кремъл.
като стоят фигурите на полит-бюрото там на парада.
ясно ми беше през целото време, че нищо не им убегва.
и ме наблюдават, как уреждам аз у кенефа некви пишман-босове.
мъ, никога и само един поглед към мeн немаше.
у бакалницата там, вика единия Волoдя.
"Здрастyйте, как дела".
и докато приказва, хваща мацката за ревера и я изтегля през тезгяха отгоре пред себе си.
като неква парцалена кукла.
сложи я пак на краката, и й обясни.
къде живee, на кой етаж и че майка й е учителка, а баща й cчетоводил.
и в кой клас ходи малкото й брaтче, и в кое училище.
оправи й нежно косичките и реверчетата.
дръпна й престилката надолу към коленете и ми вка.
дай й билетчето, Иностранец.
дадoх й аз квитанцията.
и самo след три минутички се появи моето любимо кoстюмче.
и аз го разглеждам, то ли е, моето ли е.
обръщам се, Володите ги нема.
излезох на уличkата, и там ги нема.
изчезнали беха.
Фата Моргана.
Дитер Болен не курит, пич.
тва е!
пака!
всьо равно!
нямaш шaнc, eргo изпoлзвaй гo
|
зa acid948 :) [re: Gatsbys]
зa acid948 :)