Драма да се прави е едно, но някои неща ограбват от щастието на човек. Да, щастието не е целта на живота, но почти всичко може да бъде преодоляно и да има надежда. Има неща обаче, които просто изрязват част от живота ти завинаги и с нея и част от сърцето ти. И не ти говоря за "много го обичам, той що ми изневери" като казвам "сърце". Човек има право на протест, има право на борба, има право дори да не иска да живее и да не му е животът самоцел. Защото ако животът е най-голямата ценност, тогава - да, през трупове ще минаваш, но ще продължаваш напред. Обаче когато има по-голяма ценност от живота?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите