депресия...вече 4 години....просто незнам до кога ще издържа и как,как да спре всичко това

Те това, силно ме предизвика да напиша следващото:

Абе, как бе момиче, 4 години не намери нищо( в себе си), дето да те съживи?
Щот ти си мъртва, емоционално и волево.
Ти си си предизвикала самосрив. И наистина, ако той заслужава това, а и ти, каква ще да бъде пък тази връзка в последствие...ако всичко между вас се беше случило?
Отдадеността ти''до гроб'' ...хъм...бих приветствал..някъде вътрешно в мен...и зад очите ми.
Но пред очите ми е целият красив свят, с всичко ,което се е случило(а и една красива любов, а тя е красива винаги) и аз не бих се закопал така упорито.
Трябваше да се бориш, да го искаш, да му покажеш, да..........Знаеш...
Но ,ако е насила, забравИ! Бъди щастлива с него и без него.Ако ме разбираш. Живей с него в теб и се усмихвай,когато си спомниш за ВАС.Било е сън, било е лъч.
Било е всичко. И е! Ако той е щастлив, зарадвай се за него. намерИ си друг човек.Може да не си влюбена толкова, но може да се влюбят в теб толкова.ОставИ се да те обичат!
4 години.....лелеееее, завидях му.
Но искам да завиждам и на теб. Искам да завиждам на щастливи хора, за да не спирам да търся щастието и равновесието. А те са на всякъде и никога само у един човек.
Мразя го това религиозно ''усмихни се, животът е хубав''. Но ми се иска да помислиш върху,любовта, обичта, привързаността, споделянето на живот с друг...като различни емоционални състояния с различна продължителност и заряд.

Нека Силата бъде с теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите