Разбира се,че имам какво да предложа, но не мисля че е то е много по-различно от безличните дипломи, с които сега излизат директно от университета. Всичките мои дипломи и сертификати не струват пет пари, защото не знам как е в София, но в провинциалният град,в който аз живея , 95% от работодателите четат св-то до ЕГН-то. Това е болката ми, че дори един работодател не ме извика за да поговори с мен и да се увери,че това което пиша в мотивационните си писма не са празни приказки. Боли ме,че минеш ли 40 и изпаднеш ли случайно зад борда...вероятността някой непознат работодател да ти даде възможност да се докажеш не е много голяма. Проблемът ми идва и от там,че основният опит ,който съм натрупала е в сфера, която в момента е в полусъществуване и работните места,които се появяват събират стотици кандидати,като поне 1/3 от тях са по-млади от мен с горе-долу същите умения. Ще кажеш - еее,че смени сферата на дейност...НЯМА ПРОБЛЕМ! Адаптивен човек съм и съм си доказала,че мога да се справя и на съвсем ново място. Проблемът е обаче,че при този свит пазар на труда всеки работодател има голям избор и предпочита да си вземе човек с опит в собствената си сфера или ако ще обучава някого, то той да е на 25-30 години. Логично е. Вероятно и аз така бих направила.
Нямам голям избор ,така че ще се преборя за още някакъв сертификат, макар да не съм убедена че той ще ми отвори нечия врата,но какво друго ми остава...