Мисля, че болка не трябва да се приема в името на нищо. А и повечето болки са въображаеми, т.е. наистина страхът е по-страшен от самия страх.

Единствената болка, която, предполагам, наистина е болка, е тази, причинена от смъртта на любими същества - тя няма как да не се приеме, поне докато не изчезнат смъртните случаи по земята. Но смърт засега има, което значи ли, че постоянно трябва да ни е страх от това? Би следвали да ни е.

Понякога си мисля, че сме измислили всички други болки, за да забравим за Смъртта, дори е възможно самата смърт да ни кара да го правим, за да продължава да властва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите