Истината от моята камбанария, не е като истината от твоята.
Трудно ми е да помня легенди, предпочитам да съм откровена.
И все пак, излъгах приятелка.
На предишната ми месторабота със секретарката бяхме много близки, работили сме заедно до нощите, и в събота, и в неделя, справяли сме се с различни предизвикателства. Аз можех да работя с Ирина със затворени очи, тя също ми вярваше. И я излъгах.
Като тръгнах да напускам, казах на собственичката, че си оставам в къщи, не исках да споделям плановете си, не беше нейна работа. Тя ми усложни живота максимално, поиска тримесечно предизвестие, което аз приех без емоции. Вероятно си мислеше, че ако отивам на друга работа, няма да ме чакат три месеца. Но сбърка. Хората искаха точно мен и ме назначиха, когато вече бях свободна.
На моята приятелка също казах, че напускам, за да си остана в къщи. И поддържах лъжата цели три месеца. Направих го, защото лоялността и към фирмата е по-силна от лоялността и към мен. Ако знаеше истината, щях да я вкарам в една морална дилема и все пак щеше да каже на собствениците.
Мина около половин година и лъжата беше разкрита.
Ирина мълчеше, а аз се чудех дали трябва да обяснявам поведението си. И също мълчах. Беше ми гадно, мислех, че съм я загубила.
Обади се на 16-ти октомври
с радостно-възбуден глас "Мила, честит рожден ден! ...", отговорих, че съм щастлива да я чуя ,и съм благодарна, че не ми се сърди, и че рождения ми ден е на 16-ти ноември.
и тя се разсмя, и каза честит ти нерожден ден, и ще се обадя пак, и за нищо не мога да ти се сърдя.
Та, с една дума, размина ми се , но не бих изпробвала приятелството ни пак.
Редактирано от jojo-mojo на 03.03.09 13:18.
|