Няма причини да се мисли, че на настоящото ти място нещата ще се оправят преди да направиш седемдесет и осем. За някой - и по-дълго. Омитай се овреме (хорът клакьорки след тоя постинг ще засвидетелства колко правота има в написаното)

Клубът е точно огледало на републиката, не чакай съчувствие ! Нито разбиране. В някаква теория, страната била от индивидуалисти. В моята е от говеда. Търпеливи на мачкане, унижаване и бездушни.

Мога да ти напиша как изглежда коледата около мен, защо ми е топло, готино и чакам скъпи гости. Файда. Докато не се разкараш и оставиш глупотевината да умре в собствен сос - няма да имаш моите празници.

Две приказки за образованието - поправям часовници. Не щото ми е платено обучението, а щото ми бе интересно. Бях на 16. Останалите отидоха на военно, аз си написах 14 дни извинителна бележка при един доктор (за първи път в живота ми) и чиракувах при най-стария часовникар в града. Без пари, разбира се. Първият занаят се лови на кеф, амбиция и подчинение.

Оттогава се промени отношението ми към времето. Или -- отсвирвам у лево всеки гамен, който не разбира що за свят е тва моето..тук ти дадох право да не отговаряш на провокативни мнения (имам лиценз, щото съм на 10 500. 89% изписани в Споделено, дето преди мен го нямаше в дир.бг).

На тази възраст се учи и бачка за слава. На трийсет се гледа на проспалите периода с тъга. На 40 се сменя професия, щото имаш толкова манги че се чудиш в пури да ги бутнеш, в пътувания ли да се удавиш. Аз съм с шест букви пред името си, уча 27 години без спир. Последните две университетски нива са на новите ми езици (от общо четири). Изглеждам така, че в автобус отказват да ми продадат билет за възрастни. Месечно спя в един европейски град.

Махай се.
Ако искаш да станеш човек, изчезвай оттам.
Събери се с хора. Любимият може да се пренесе.
Не чакай да окъкреш на 50 и да съжаляваш всеки ден.


.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите