Учителската дилема - свобода или салам
Досега стачката на даскалите винаги се оказва чудо за три дни


Стела Стоянова

--------------------------------------------------------------------------------

Малко преди да започне ефективната учителска стачка, моя позната, майка на първокласник, каза: "Пак ще трябва да викаме бабата за три дни". Защо само за три, попитах. "Ами те повече няма да издържат".
По това си приличат всички учителски стачки у нас, по какъвто и повод да са вдигани - винаги се превръщат в чудо за три дни. Когато таксиджии протестират, знаем, че тарифите ще скочат. Когато шофьори от градския транспорт надигнат глас, знаем, че всичко ще приключи с увеличение на заплатите им. Когато стане дума за учители, знаем, че трябва да впрегнем бабите от три до пет дни, след което протестите

ще дегенерират до мрънкане в учителската стая

и договор за увеличение на заплатите точно с толкова, колкото е предложило правителството в началото. Самият министър Даниел Вълчев и премиерът също го знаят. Затова стоят и гледат до болка познатия им сценарий, докато накрая всичко стане, както са го планирали. А единият дори си позволява арогантността да нарича протестите на хората, които учат децата ни, "диктат на улицата". Дума, с която в демократична България, където стачката е конституционно право, не е наричано нито едно друго съсловие.
Каква е причината за вечните учителски неуспехи - едва ли само в некадърните синдикални лидери, които вече не помнят как изглежда класна стая отвътре. Нито само в предварителното разединение на съсловието, което превърна протеста в атракция "тука има-тука нема стачка". И ще я превърне в още по-голям панаир, когато започне щафетното протестиране в стил "един час има - един час няма стачка", за да не загубят преподавателите и без това мизерните си възнаграждения. Една от основните причини "унизеното и оскърбено" и вечно виновно учителско съсловие редовно да губи е във факта, че

неговата работа не носи печалба

на икономиката. Ако автобусите не вървят, транспортната компания ще губи, а и пътниците няма да стигат навреме до работните си места. Това пречи на икономиката, доколкото има такава, да реализира реални приходи. Учителите не носят реален приход на никого, държавата не печели от тях, затова спокойно може да не им обръща внимание и да ги подмята, както си иска. Нещо повече - преподавателите носят загуби, ако решат да стачкуват и родителите трябва да се ангажират да гледат децата си вместо тях. Носят разходи на семействата, доколкото всеки родител априори предполага, че преподавателят не учи децата на нищо в учебния час, но същият този преподавател става необикновено умен и мотивиран, когато му броим 20 лв. за частен урок (нека си признаем, че щом с такава охота даваме пари за частни уроци, значи всички мислим, че за мизерните пари на държавния даскал и самите ние не бихме мръднали малкия си пръст). Носят вината, когато зле възпитаното ни дете направи някоя беля или се надруса, и почти никога не получават слава, ако детето се е справило добре.
След като не носят пари на държавата и са поначало виновни за всички грешки на децата ни, значи можем просто да не ги забелязваме. Да им вменяваме нови и нови вини, както и нови, и нови задължения като летни часове например. Не съм видяла шофьор, на който първо да му кажат, че ще работи извънредно, а после да му обещаят да не му вдигат заплатата. А след това да му определят диференцирано заплащане с три-четири финансови стълба, в зависимост дали кара по улица с дупки или по ремонтирана например. Само образователното министерство си позволява да прави такива експерименти, именно защото не очаква от учителите реални печалби, а само идеален продукт. Който може и само да си произведе, като завиши точките от изпитните тестове например и произведе толкова много отличници, че накрая няма да има кой да завива гайки. Няма производство, в което да се правят толкова много експерименти с неясни резултати, защото в производството се чакат пари.
В същото време преподавателите ни стигнаха дотам, че да се делят за или против стачката не от чувство за отговорност, а от глад. Мнозина от онези, които продължават да преподават,

не са
по-отговорни,
а просто
по-гладни

Защото на тях Масларова не им раздава кифли в голямото междучасие. Да работиш срещу заплатата на сегашния преподавател означава или да имаш богат съпруг и реституирани имоти, или да си възрожденец, или да се маргинализираш напълно. Защото, когато нямаш пари да нахраниш семейството си и преподаваш "Свободата, Санчо, е на върха на копието", все по-често си мислиш за онази популярна реклама на шпек "Свободата! Саламът!" И си по-склонен да избереш салама.