|
Безсънна съм, ама с другия ник нещо не мога да пиша.
Мисля всички сме наясно защо се хващам така за репликата с "другия човек". Това си е лично ми, защото смятам, че емоциите може да се създадат при всички положения, стига да има желание. Ако обаче скача окото надругаде, начинът няма как да се намери. Иначе - сетих се за двама мили ми хора преди години с един разговор в духа на автора. Децата големи, работата ок, къщите изпипани, направени, колите налице, всичко е точно и се чудят - какво аджеба отсега нанатам?!!! В смисъл - добре се биткахме до тук, а утре? Потребни ли сме? Какво да правим още? Ей такива неща, някакъв уплах, че при свършена мисия няма повече накъде. Разбираемо е, мисля е съвсем нормално и далеч не винаги е прословутият мъжки "втори пубертет", а някакво среджитейско кръстопътище за откриване на следващи цели, следващ етап. Мъжете обичат да са силни, харесват доказването си на стойност, упоритост, пробивност, трябва им според мен себесъхранително и жизнеутвърждаващо да бъдат нужни. А чюфствата... не знам дали в по-зрели възрасти си заслужава риска да си счупи човек главата. Някой път става, но де да знам - правиш, правиш неща и за да ти се случи нещо интересно, загърбваш тия неща, дето преди си ги гонил, вместо да стъпиш на тях, не ги разбирам сигурно тия работи.
|
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчез [re: Aдa]
Re: За тръпката от живота... когато почне да изчез