|
Психологът Мадлен Алгафари коментира пред Агенция “Фокус” какви са предпоставките за възникването на насилието и агресията, ескалиращото детско насилие и проблемите на възпитателния процес
Фокус: Г-жо Алгафари, зачестяват ли случаите на детско насилие напоследък или медийният интерес е по-голям?
Мадлен Алгафари: И двете. И двете, когато се съберат създават впечатление, че зачестяват тези случаи. Факт е, че и преди е имало детско насилие, но едва ли не е било забранено да се говори за това. Все ни се струва, че всички деца са станали престъпници, но не всички деца са престъпници. Факт е, че действително има много по-високо ниво на стрес, тревожност, на които децата няма как да реагират, освен с една превъзбуда, изблици на агресивно поведение и нотка на неуправляемост.
Фокус: На това ли се дължи агресията - на стреса и тревожността?
Мадлен Алгафари: Това е поводът. Никоя агресия не се дължи на самия повод. Има си много по-дълбоки причини и тези причини са на хиляди години. От както се е появил хомо сапиенс и е започнал да прилага антиагресивни правила, агресофобни правила и сексофобни правила, започва да се получава това избиване на агресивността към невротичния й вид в тези две нейни форми, които се наричат садизъм и мазохизъм. Истината е, че здравата агресия, тази, която я има при животните и която е програмирана и при нас, хората, никога не е разрушителна. Това е умението да се реагира на момента и тъй като е на малки дози, тя никога не е злонамерена. Когато реагираме с добро на малката ситуация, не изпитваме удоволствие от агресивния акт, а той е градивен. Не трябва да стискаме, да търпим, да трупаме. Тогава, когато възпитанието представя агресивното поведение като некултурно, нецивилизовано, като проява на егоизъм и толкова много се отхвърля като нещо негативно, тогава се получава едно дългогодишно натрупване, защото в природата нищо не се губи. Говорим в човешки план, не само за един единствен човек, а за цялата цивилизация. Тогава то води до всички възможни еквиваленти на агресия, тоест не изгубилата се, а само видоизменената енергия, която търси странични вратички, винтили, през които да излезе. Когато вече имаме злонамерен агресивен акт, който е отложен във времето, който е с цел да отмъсти, да нарани, да причини вреда-тогава се появява тази агресия, за която говорим.
Фокус: Кога за пръв път може да се наблюдава агресия при развитието на човека?
Мадлен Алгафари: Началото на проблема с агресията при едно човешко същество се появява, когато детето е на година и половина, две, тъй като на тази фаза от детското развитие се усвоява агресивният модел. До този момент детето не разполага с нито един друг модел на поведение освен с подчинителния, тоест детето може да се моли и да плаче. Каквато и потребност да има малкото дете, единственият начин тя да бъде задоволена е бебешкият рев, което е подчинително поведение. Когато детето е на година и половина, то започва да ходи, да говори, започва да осъзнава, че “аз и мама” са две отделни неща и че това аз, бидейки автономно и независимо, има собствена воля. И това е моментът на овладяване на агресивния модел, който е много естествен, толкова природен, колкото и умението да обичаме. Той се появява, за да може да се отстояваме, да зачитаме себе си. И тук вече много зависи какъв възпитателен модел ще се приложи към това дете. Това не е само българско явление, в цял свят тенденцията е да се подтиска детската здрава агресивност, от където се постила почвата за бъдещите изблици, тъй като тя не се губи, тя започва само да се трупа и когато това дете има възможност, по някакъв повод то избухва. Но трябва да се прави разлика между повод и причина. Всички поводи, както ние ги наричаме, се явяват причина. А причината е нездравото отношение на човека към агресивното поведение, неумението му да проумее, че агресията е нещо изключително здраво и тя означава борбеност, пробивност, инициативност. Защото ако нямаше агресия, нямаше да никнат растенията, нямаше да има развитие. Понеже малката доза агресия се подтиска, тя се натрупва и води до патологични състояния, които се наричат садизъм.
Фокус: Как би могло тогава тази естествена агресия, която е нормална, да бъде изразявана от детето, без тя да буди притеснение у родителя?
Мадлен Алгафари: Просто трябва да си сменим мисленето и това се отнася за всички хора по тази земя. И когато малкото човече на година и половина казва, че не иска чорбичка, просто да не му даваме чорбичка, когато каже, че не иска кюфте, а иска кебапче, да се съобразим, тоест да започнем да зачитаме детското мнение. Това не значи слободия, разбира се, че има лимити и правила, с които детето трябва да се съобрази, за да се научи, че не трябва да бърка в контакта, не може да хвърля боклука на улицата и т.н. Но ние сме залитнали прекалено много в другата посока, тази, която е ограничаването на свободата. И вече като добавим като цяло забързването, защото един от основните източници на агресивността е бързането, се получава точно това-нездрава агресия. Защото в природата никой не бърза, животното тича само докато си хване плячката, докато ние бързаме непрекъснато. Дори и в мене да няма натрупана агресия, когато другите тръгват злонамерено към мен, аз започвам да я трупам и оттам започва един порочен кръг. От този дяволски кръг можем да излезем тогава, когато започнем да правим разлика между нездравите форми на агресивността и здравата, полезна форма на агресия, която трябва да толерираме даже, за да не се стига никога до болната агресивност.
Фокус: Как би могъл един родител да направи разлика между нормалното агресивно поведение и нездравата агресия в детето си?
Мадлен Алгафари: Ако говорим за нездрава агресия, значи този родител не си е свършил работата като такъв. Защото, ако този родител е подхождал с уважение към детските желания, когато детето му е било на две годинки, и по този начин е научил детето си да бъде добронамерено агресивно, тогава това дете никога няма да прояви садизъм. Ако си говорим за тогава, когато вече е късно и щом агресията е злонамерена, и щом реакцията е по-голяма от самия стимул, това значи, че става дума за садизъм.
Фокус: А какво трябва да направи в такъв случай родителят?
Мадлен Алгафари: Моментално да започне да води цялото семейство на терапия. Защото е много лесно да кажем-виновно е детето ми, но това не е вярно. Никое дете не се ражда с проблеми, проблемите идват най-вече от семейната среда. Разбира се, че проблемите могат да дойдат и извън семейната среда-от улицата, от телевизията и интернет-всичко това са фактори, но основно от обстановката в семейството и то още от най-ранните годинки на детето.
Фокус: Могат ли да се познават деца, които изпитват нездрава агресия и да се извършва някаква превантивна дейност спрямо тях?
Мадлен Алгафари: Разбира се, че може. Случаите на садистично и мазохистично поведение са очевадни. И в момента, в който това се забележи, би трябвало човекът, който го е забелязал, да сигнализира, било то психолог, било родителите, за да може да се започне една фамилна терапия. Тук много държа да подчертая фамилна, защото изобщо не е правилно да се почва индивидуална терапия. Защото детето е само едно отражение, то не е първоизточникът. В момента, в който детето започне да се държи предизвикателно, а много често има ясни признаци за проблеми-самонаранява се, самосъжалява се, чувства се жертва, всички тези признаци на нездрава агресия могат да бъдат уловени и да се поиска специализирана помощ.
Фокус: Училището има ли роля в тези процеси?
Мадлен Алгафари: Една от най-хубавите инициативи да се въведе в училище предмет Себепознание, за който съм говорила много пъти, защото толкова много от другите знания са ненужни в живота, но този предмет ще бъде полезен. Там ще се започне едно елементарно обясняване за видовете и типовете характери и модели на поведение, кои са здрави, кои не са здрави, поднесено по един игрови начин би могло първо да бъде прекрасна диагностика, за да се видят кои са децата с по-особени проблеми и съответно този предмет да е психотерапевтичен.
Фокус: Напоследък се обръща голямо внимание и на случаите на родителско насилие. Какво кара един родител да посегне на детето си?
Мадлен Алгафари: Ами неговият родител, който когато този родител е бил малък, не го е научил да бъде адекватно агресивен. Много лесно е да кажем-ето безработицата, безпаричието и т.н., но безработица има масово, но агресия няма масово. Което означава, че конкретните поводи за тревожност отключват агресивен акт само у онзи, който вече е благодатна почва за това. А тази почва се насипва през първите седем години. Иначе абсолютно всички щяхме да сме садистични. Така че, когато казваме - кое кара родителят да посегне, конкретният повод може да е, че са го уволнили или изневяра, но това не е причината. Причината е, че този родител е възпитан нездраво, защото друг човек на негово място ще бъде борбен, ще бъде пробивен, ще търси други начини, а няма да посегне на детето си.
Фокус: Как бихте коментирали този случай от миналата седмица в Хасково, когато 9-годишно дете уби по особено жесток начин една година по-малко момче? Какво трябва да се случи с това дете?
Мадлен Алгафари: Със сигурност не трябва да се случва това, което се случва с много други деца, извършители на престъпления. Те се пращат в едни трудововъзпитателни домове, в които, за съжаление, повечето инструменти за превъзпитание са наказание, а пък промяната на тази възраст става с вдъхновение. Само с любов може да бъде възпитано едно такова дете, а не с контакт със себеподобните и обменяне на криминален опит и по този начин-донатрупване на враждебност. Защото, за да е извършило нещо такова, то трябва вече да е търпяло агресия и колкото още ще трябва да изтърпи, толкова повече ще иска да си върне.
Фокус: А случаят с майката-Стоилка Асенова, която преби двете си деца?
Мадлен Алгафари: Не бих могла да коментирам случай, с чиито подробности не съм запозната. Възможно е майката да бъде неадекватна-психотична, тоест да не разбира деянията си и тогава тя трябва да бъде пратена на лечение. Подобни прояви понякога са израз на болно съзнание и психика. Ако обаче тази майка не е болна, тя със сигурност не би трябвало оттук нататък да се грижи повече за децата си.
|
Детското насилие идва от неправилното разбиране на [re: 4eHe]
Детското насилие идва от неправилното разбиране на