|
|
| Тема |
 Да споделя и аз... |
|
| Автор |
Умopeнa... (непознат) |
|
| Публикувано | 09.11.06 00:32 |
|
|
|
Чета в този форум относително от скоро, може би година...едва. Не съм влизала няколко дни и днес гледам, на първа страница препирни всякакви. Пък на мен ми напират едни, все за споделяне и все несподелими.
Обожавам слънцето и топлината. Стане ли студено, заприличвам на мечка, почти заспала зимен сън. А днес беше от моите дни - приказен, топъл. Бръмнах аз, цял ден летях, исках да чуя всички, които познавам, да видя усмивките им, а ако ги няма, да ги заразя мъничко поне. И успявах, цял ден, задъхах се почти. А някъде дълбоко, дето се опитвам да не усещам и чувам, ме яде онзи малък червей - много хубаво не е на хубаво...
И не че не си го изпросих сама, но ми се иска да попитам - дали някой от вас е забелязал, че ако си усмихнат и ведър, все ще се намери кой да ти изтрие усмивката...все си го представям като ученичеса дъска, усмивката е грейнала от край до край, сякаш мястото е малко и аха...да изскочи. Но влиза някой сърдит мърморко, грабва гъбата, намокря я добре и с един замах я изтрива, помен от нея не остава...нещо такова си представям. Та, дали аз съм мнителна вече или това и на вас е познато?
Объркано стана, тъжничко...като за представяне на ново попълнение. Но пък и това понякога е добър повод да споделиш, може би...
| |
| |
| 
|
|
Да споделя и аз...
