Нервните, бързащи и несъобразяващи се хора могат да разчитат на търпение, но мое задължение е да им кажа, когато прекаляват. Изборът е по време, не по съдържание.
Когато един човек си позволи още на първо влизане тук да напише тема, иронизираща заглавието на друг човек, който в своята тема страда - да, имам отношение. Не го показвам, защото съм модератор. Нов ник за клуба, може да не е нарочно, нека се запознае с хората, ще се ориентира.
Когато същият потребител пише само теми за чат, и то седем-осем за няколко дни - да, имам отношение. Правя леки забележки. Нов е, подсказвам му внимателно с какво да се съобрази.
Когато този потребител се подиграе на друг човек, пишейки пет нови теми с рими по неговото заглавие - да, имам отношение. Длъжна съм да не допускам подобни неща. Правя съвсем конкретна забележка, придружена с обяснение за какво може и какво не. И махам темите.
На следващата тема за колко вали напомням предишната забележка.
После той се ядосва по лична тема, не ме притеснява, може да се прочете кой какво казва и как.
Човекът пише още една безсмислена тема - отново имитира написано по-рано от друг потребител. Ясно ми е, че е нервен и не го закачам. Но това трябва да спре. В такава директория е клубът, че компромис с тоя вид писане ще доведе още десетина търсачи на забавления.
Когато се появява тема, която вече и общ разговор не предполага - да, реагирам. Винаги отбелязвам, че има бележки за личните обръщения.
Даже извади късмет - след като изтрих поздрава, вече има повод да оправдава грубостта към мен, я забелязал някой разминаването във време, я не.
Много модове пишат с един ник и модерират с друг, за да избегнат лични нападки когато реагират служебно. Аз да се маскирам не искам и риска съм си го поела.
А тази ми тема бе с цел да ви усмихна, защото на онова кръстовище се сетих наистина за клуба. Мда.
- - - -
Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.
|