|
|
| Тема |
 4 и половина сутринта... |
|
| Автор |
Aли Xимиka (спец) |
|
| Публикувано | 28.08.05 18:33 |
|
|
|
Проклетите попове са виновни за всичко...тръгнахме заедно към портала на завдението...проклетите попове са виновни за всичко-забраниха парада на открито...държеше ме за ръка...нямам нищо против даже рядко забелязвам мъжете в офиса...прекосяваме мълчаливо празния ТИР-паркинг...Йълдъръм...има табелка с името си...ме поглежда тъжно с периферното си зрение...единствената светлина идва от аварийките на МАН-а...проклетите варненски попове са виновни за всичко...Толкова съм скапан, че отначало не реагирам на внезапното хрумване, че той може би си е измислил това за идването на жена му, а след това ме залива някаква каша от полуусещания, полумисли - някакъв трепетен намек за безвъзвратно отлитащ миг и отчаяно нелеп порив да направя нещо. почти физическа болка от неудобството, че ни гледат и най-вече задушаващото и безмилостно осъзнаване, че всичко е толкова глупаво. пет сутринта е, за бога - какви трепети, какви отлитащи мигове, да не сме на петнайсет? Да не сме в Берлин по времето на парада...? Прещакването на ключалката - пазачът най-сетне е намерил правилния ключ - това ме събужда. След миг ще съм на свобода. Само след миг... Лека и на теб, приятни сънища - вече съм почти вътре и за щастие или нещастие той не може да види лицето ми. Качвам се в ТИР-а все едно нищо не се е случило. Тръгваме.
...единствени мой, все още усещам нежността на мъжествеността ти до простата си...
| |
| |
| 
|
|
