мисля, че ще е дълбоко лицемерие, ако заявя, че страдам за всяко дете в Африка, което умира от СПИН, малария или от някоя от стотиците други болести, които върлуват там.

мисля, че ще е дълбоко лицемерие, да твърдя, че съм съпричастен с болките и грижите на милионите бездомни, гладни, страдащи хора по света.

мисля, че най дълбокото лицемерие ще е да подсмърчам пред телевизора и да си измивам съвестта като пускам по някоя стотинка на циганетата пред църквите, които просят на щат и изкарват дневна надница малко над средната за страната.




за тези 6-7 милярда души не ми пука, просто защото нямам информация. а и не искам да имам. от емпатия голяма полза за другите няма. има полза да правиш нещо по въпроса. а можеш да правиш нещо съществено по въпроса тогава, когато познаваш себе си, когато наистина знаеш какво можеш, с какво би могъл да бъдеш полезен на цялото, към което (вероятно) принадлежиш.

говорил съм с много хора, които имат всякакви тежки, романтични и прекрасни философии за живота, обществото, нещата, отношенията и прочее. но нито един от тези хора не следва своята философия, когато нещата опрат до действие, до светкавична реакция, до взимане на ключови решения в ключови моменти. алтруистите помагат, когато им е приятно. всеопрощаващите прощават, когато им хареса и на когото им хареса, борещите се с егото го борят само когато го открият у другите и т.н. и т.н.

затова не искам да имам отношения с 7 милярда, искам да имам отношения със 7 души, но тези отношения да са истински и да науча от тях това, което е необходимо да знам, за да бъда. затова не искам да имам "своя философия" искам да живея, искам да не изпускам нито един миг, нито един урок, да не повтарям нито един клас, нито един час, да не бягам от никого и да не прогонвам нито един човек, с който имам още какво да обменям.

имаме да извървим гигантски път между прочетеното в някоя философска книжка твърдение, че "всичко в този свят е свързано и не съществува, хей така, само за себе си" и изживяването на това твърдение. дано да се срещнем в края на този път и да си помълчим, защото с мълчание се казва много повече понякога.

поздрави и усмивки, извини ме ако не отговарям повече на коментари в страни от темата - не искам да си противореча сам и да се впускам в безмислено, безполезно философстване