много ми напомня за мен... и аз съм същата като описаното....

не го безпокой...така ще го отдалечиш още.... остави го да си реши проблемите..... и ще се изясняваш след като е в състояние да говори с теб...

но сега не го занимавай с извинения за неща, който не го интересуват ....

ако държиш на него и го цениш ще имаш търпението да го изчакаш.... а ако можеш помогни му за решаване на някой от проблемите, но без да рзабере че му помагаш ....... такива хора не просят помощ.... независимо за какво става въпрос.... защото иначе ще го загубиш завинаги....

трудна задача имаш...като познавам себе си .... и аз не давам втори шанс и не прощавам.... и си нося кръста за това...но не съжалявам.... за нищо досега...

единственото което ти трябва е търпение




Откакто чух какво мисля не вярвам на това което чувам