|
|
| Тема |
 моля за съвет... |
|
| Автор |
Cивия вятъp (прозорец) |
|
| Публикувано | 15.07.04 19:47 |
|
|
|
да си представим следната ситуация:
скарали сте се с човек, когото чувствате изключително близък духовно, обичате го с много чиста и нежна любов.
изречени са силни и глупави думи (от вас). вината за скарването също е във вас - във вашия егоизъм и глупост.
минава време и в душата ви остава едно такова странно нещо... минали сте през етапите на яда, после на разкаянието, после на (само)съжалението...
вече не искате и не очаквате да получите нищо от този човек, не се и нуждаете отчаяно от близостта му или нещо подобно. просто във вас като червейче дълбае една такава много особена тъга, едно съвсем странно усещане, че нещо не е както трябва в сегашното положение.
знаете, че нищо не ви пречи да обичате този човек от разстояние, да го чувствате близък дори само в сърцето си. и все пак усещането, че нещо не е наред си остава.
какво мислите - случвало ли ви се е подобно нещо и каква би могла да е причината за това усещане? а какво може да се направи според вас? 
| |
| |
| 
|
|
моля за съвет...
