Ама ти съвсем уби бойния дух! Смисъла, който влагаш малко ми напомня на малките деца, когато им купят нова играчка, радват и се, откриват чрез нея нещо ново, после им писва, разглобяват я и си чакат следващата. Да се радваме на собствените си чувства, звучи готино ако няма за какво друго да се вържеш, харесва ми!

Далеч съм от мисълта си.