Човек трябва да сложи катинар първо на собствените си необуздани пориви, а после да посяга към тези на другите. Същото важи за комплексите, илюзиите и озъбените усмивки.
Най-сигурният начин да останеш сам е да си пожелаеш да се превърнеш в кактус. Защото наистина започват да ти никнат бодли и няма кой да ги спре в тая пустиня.
В това да търсиш разбран диалог с капсулиран от предразсъдъци човек има повече армагедон, отколкото в притчите за армагедона.
Благодаря на jj за вдъхновението, но нямаше нужда...
Много кал и враждебност... Не е за мене.
Редактирано от Divide et lmpera на 20.05.02 20:48.
Няколко споделени мисли...
Няколко споделени мисли...
