|
|
| Тема |
 # Един ден на.....zvetenze |
|
| Автор |
zvetenze (nejno i uhaino) |
|
| Публикувано | 23.02.02 13:54 |
|
|
|
Сутринта се събуждам от бясното скачане на котката на сестра ми върху моята глава!Горкото коте е гладно и решава че на всяка цена трябва да ме събуди!Пък и смъртният ми враг-будилника,пищи неуморно.Нататък денят ми е не помалко интересен Утринта се влача по улците с бодрата стъпка на умряла катерица,когато(както всяка сутрин впрочем)една друга котка ми минава пътя!Първо като всяко суеверно човече се бях шокирала.Но след 6 месеца един и същ номер вече не ми прави впечатление.
И така минавам си аз сутринта към 7.30-8.00 и гледам наоколо изпозаспали писета и тъговзи които ги ръгат за да могат да си отворят магазинчетата.Сякаш котката обаче е неизменен спътник в живота ми!:)
След това си отивам аз в една леко бррррр студена лаборатория.Понякога ако имам късмет се заливам я с киселина я с нещо друго.А друг път заливам хората около мен!Важно е купона да става!:)Но най-много мразя столовете в тази лаборатория!Те са дървени....поръбени(явно някой в пристъп на глад ги е изръбал) и горкото ми дупенце адски много ме заболява след 3-4 часа там!По време на почивките(а те са много нарядко)гледам да изгълтам набързо един хамбургер ,но за моя жалост оставам доказателства от своето хапване я по якето я по чисто беличката ми престилка.
Като ме пуснат след 9 часа мъчения изглеждам като едно жалко подобие на човек с коси на клечици,обелило очите от глад и влачещо си чантата по земята.Обаче уви-рядко имам щастието да се прибера и да му цапна един здрав сън.Точно във вторника(ако не сте разбрали точно за вторника ви говоря)на всички мои приятелки и приятели им е най-удобно да излязат с мен.Да говоря за себе си на мен!Понякога даже имам чувството че ако не спрат да говорят,от усилието ще си глътнат езика барабат с някой зъб!Изслушвам ги търпеливо....и тичам пред компютъра за да говоря този път аз безспир.От усилието да говоря...глътвам някой клавиш...ама надявам се това да не си личи много:)През това време докато съм забучила дълбокомислен поглед в компютъра идва една моя прятелка и както всеки път (въпреки че знае че нося грим)си лепва ръцете си върху очите ми и казва:"Познай кой е!"Естествено аз познавам ,но пък нейните ръце са станали черни от молива ми а моите очи изглеждат така сякаш някой ме е трепал,трепал и все пак не ме е доотрепал!Но аз вече предвидливо си нося мокри кърпички в чантата...изтривам си очите и се усмихвам безнадеждно.След толкова много караници с нея вече се предадох и реших когто евентуално има опсаност да се срещна с нея да нося възможно най-малко грим!
След големия ми престой в кварталния компютърен клуб,решавам да не дразня приятеля ми който го държи и все пак да се размърдам и да стана.И пак се разминавам с една усмивка:))Отправям се към вкъщи!Там ако имам късмет ще има я хубав филм я нещо друго.Понеже е вторник решавам че все пак е по-добре да си захъркам у дома отколкот да дремя в някоя кръчмичка!Лека нощ!
Та това нещо не го написах за да си правя гимнстика на пръстите...а за да разберете ежедневието ми....и прослоътият му вторник...който се повтаря всеки път...и всеки път е еднакъв!Колко странно!Та искам чрез това да се приближа до вас....и искам да ми напишете вашия ден!Такъв какъвто го виждате!
 Редактирано от Бeзcъннa на 02.11.06 14:38.
| |
| |
| 
|
|
# Един ден на.....zvetenze
