Как седим си двама... Ти и Аз ... Говорим и не се разбираме. Говорим ясно и спокойно. И прекрасно разбираме себе си. Но другия - не. Нещо пречи. Ама много ни пречи. Това са убежденията ни. Пречат ужасно, до болка ни прачат ... и разделят. Но не искаме да ги променяме... И аз разбирам - ти си умен човек, но с кофти разбирания. Ти за мен, същото ще кажеш. И какво следва от това ?
И умственият ти потенциал за мен затворен е, Идеите които нося никога не ще достигнат теб ... Това е съдба ... Така. Живота продължава и всеки отминава. Това е събдата.
* Редактирано от Бeзcъннa на 02.11.06 14:33.
# ... И се замислям ...
# ... И се замислям ...
