|
|
| Тема |
 Пиер Бурдио - има ли почва у нас |
|
| Автор |
simulacrum (непознат
) |
|
| Публикувано | 28.01.01 19:35 |
|
|
|
Предполагам всеки ще се съгласи, че Бурдио не предлага нищо революционно от гледна точка на история на социологическите идеи. Неговата парадигма е отличаваща се преди всичко с отказа си - поне формален - от парадигмалност. Кое тогава го прави толкова популярен във Франция?
Допускам че основната прична за популярността му е, че хвърля мост между (1) така наречената академична, теоретична социология и (2) безпорно имащите своята социална легитимност практики на емпиричната, меркетингово ориентирана социология. Ще онагледя казаното с неговата метафора за "куфарчето с инструменти" - предложената от него квазитеоретична рамка позволява употербата на всички налични и вече легитимни методи за набавяне на първична информация. В това отношение показателни са и най-често използваните от него примери - преодоляваното от него противоречие между структурния функционализъм (в САЩ версията му) и етнометодологията - и двете са пример за груб парадигмален фундаментализъм при избора на методики за набор на информация.
Подобна теоретична рамка е необходима на акдемичната общност, за да може да обозре и в крайна сметка да приложи използваните от колегите им маркетолози крайно софистицирани и изключително ефективни прогностични и дискриптивни методики на ЕСИ. Бурдио разрешава един назрял в полето на институционализация на социологическите практики конфликт.
Добре. каква е обаче ситуацията в България? Въпросните изследователски техники са непознати и нелегитимни. Липсва дори основният механизъм за легитимирането им - валидизираща се в пазарна ефективност маркетингова информация (Освен че липсва опит и методики, липсва и самият пазар). Въпреки това Бурдио активно се проповядва като релевантен и съвременен автор.
Възражението ми към налагащите неговият авторитет (основно социолозите от кръга на Критика и Хуманизъм) е, че те непознават и не използват същите тези техники, които във Франция стават повод теоретичният му миш-маш да бъде приет от акаденмичните среди. В България Бурдио се преподава изключително в теоретичен план. Така и малкото достойнства на нагледа му отиват по дяволите.
Бурдио е едно закъсняло за българия решение. Конфликтът който споменах в началото никога не се е състоял тук, а на запад е отдаван преодолян. Разбира се, Бурдио е институция, която още дълги години ще запази своя авторитет, но обясненията за това трябва да бъдат търсени съвсем другаде - например в поседователната му политика на обвързване с държавните институции във Франция.
И така има липочва бурдио у нас? Ами очевидно да. Какви са обаче мотивите на налагащите го тук хуманитари, за мен остава отворен въпрос :))))))))
| |
| |
| 
|
|
